«

»

Nov
21

Стив Дейвис: Ако се откажа от снукъра, част от мен ще умре

На 55 години Стив Дейвис продължава да намира мотивация да играе професионално снукър
Фотограф: Георги Кожухаров

Джон Хигинс: Изненадан съм от интереса към снукъра в България – 16 юни

Ако има човек, за когото може да се каже, че е видял всичко в снукъра и познава отлично всеки един елемент от тази игра, без съмнение това е Стив Дейвис. Шесткратен световен шампион и носител на 52 титли, той е най-титулуваният действащ играч и вторият най-успешен в цялата история на този спорт след Стивън Хендри. Дейвис, който е част от професионалния тур вече повече от 34 години, беше една от големите звезди, които взех участие в четвъртия турнир от сериите Players Tour Championship -  “България оупън”, който се проведе в София между 15 и 18 ноември. След края на участието си 55-годишният англичанин говори пред “Дневник” за миналото, настоящето и бъдещето на една от най-бързо развиващите се и добиващи все по-голяма популярност игри.

За първи път професионален турнир по снукър се провежда в тази част на Европа. В България този спорт е популярен едва от няколко години и сравнително късно в клубовете за билярд се появиха снукър маси. Смятате ли, че снукърът има своето място тук?


- Не знаем какво ще произлезе от това, но според мен снукърът има място в цяла Европа. Интересно е да видиш как тези страни, които отскоро имат клубове за снукър, маси, играчи, се развиват. Големият проблем е в изграждането на много добри играчи и шампиони. В тези страни е невъзможно е да стане изведнъж, с едно щракване. Отнема много, много години. Но когато има ентусиазъм и достатъчно хора, които обичат играта, и тези хора от своя страна запалят своите деца тогава в тези страни снукърът има шанс да се развива. Наистина най-важното е да приобщиш децата, защото това е една добра игра. Във Великобритания понякога децата се мотаят безцелно по улиците, не правят нищо, отегчени са. За тях снукърът може да бъде много добър, защото е комуникативна игра, в която отношенията са дружелюбни. В същото време може да ги научи на дисциплина, а и да им достави забавление. Но снукърът във Великобритания е в друга позиция. За България е още твърде рано да се каже.

Какво мислите за турнира в София?
- Смятам, че състезанието в София е много добре организирано. И това показва, че турнирите от сериите РТС, които за трета година са в календара, стават все по-значими. А това е важно за развитието на снукъра. Мога да кажа, че европейските РТС серии са по-добри от британските. Освен това е страхотно, когато идваш в нова страна. Мисля, че за всеки играч е вълнуващо да отиде на ново място. И наистина е прекрасно да разбереш, че има толкова много фенове в държава, в която не си предполагал. От една страна организирането на подобен турнир е добре както за страната, така и за “Евроспорт”. От друга страна – за нас, играчите, е страхотно, защото откриваме още един дом. Затова Европа се превръща в едно много силно място за снукъра.

Когато вие доминирахте в световния тур, единственият турнир извън Великобритания беше Australian Open. Сега вече има турнири в България, Полша, Чехия, Тайланд… Одобрявате ли тази снукър експанзия?
- Причината е, че сега тези страни искат снукърът да отиде при тях. Има много хора, които идват и казват – бихме искаме да направи турнир тук. Преди време ние се опитвахме да заведем снукъра на тези места, но реално нямаше търсене. Опитахме да изградим пазар, но хората не бяха готови за него. Сега е по-различно. Снукърът става все по-силен в световен мащаб. Да, преди имаше състезатели от Канада, от Австралия, малко по-късно и от Китай, но турнирите бяха основно във Великобритания. И ние искахме да разчупим тази граница, защото е нездравословно всичко да е концентрирано на едно място. Така няма как да се развиваме. За щастие ние успяхме да разчупим тази граница, преди играта да поеме в една друга, грешна посока. Снукърът не беше популярен дори във Великобритания – само три турнира, излъчвани по BBC… Нямаше необходимата популярност. Сега вече е друго.

С тази глобализация снукърът няма ли да изгуби своята идентичност?
- Най-важното нещо е да се изгради среда, в която има любов към снукъра. Ако по света има достатъчно хора, които отиват в клубовете да играят, защото обичат играта, тогава снукърът е силен. Загубата на идентичността е проблем, свързан с телевизиите. В голфа е същото. С цялата тази машина и медийно внимание към играчите. Но има достатъчно хора по света, които играят голф от любов към играта и голфът се развива. Затова не мисля, че тази глобализация е проблем. По-важното е, че хората обичат играта. Всички в Китай обичат играта, всички в Германия обичат играта. По-важното е, че когато хората излизат и си казват: “Какво ще правим тази вечер”, отговорът е: “Да отидем да поиграем снукър”. По този начин играта се развива и е силна.

Вие познавате отлично Бари Хърн от времето, когато беше ваш мениджър в най-силните ви години. Част от играчите критикуват действията му. Вие одобрявате ли революционните реформи, които той прави?
- Преди години бяхме паднали до шест турнира на година. Само шест. Това беше преди Бари Хърн да влезе в света на снукъра. Не се развивахме, не популяризирахме спорта. Бяхме в една отчаяна позиция. Казахме си, че не вървим в правилната посока и решихме да направим нещо. Да изберем човек, на когото да се доверим и който беше доказал в дартса и в много други сфери, че разбира от бизнес. Имаше достатъчно играчи, които си казаха: “Няма какво да губим, защото ние сме притиснати в ъгъла и няма къде да отидем.” А Хърн беше човек, който знае как се върти светът. Всеки, който сега го критикува, трябва да се замисли какво щеше да бъде, ако го нямаше. Нека си представим една паралелна вселена, в която пътищата на снукъра и Бари Хърн не се пресичат. Можеше нещата да тръгнат още по-зле и да няма дори шест турнира. Например да има четири. Можеше да ни няма по телевизията. Можеше дори да се стигне до имплозия. Така че хората, които го критикуват сега, трябва да погледнат от тази гледна точка. Хората просто обичат да критикуват, но реално играчите нямат причина да се оплакват.

Според Рони О’Съливан Международната снукър и билярд асоциация WPSBA изнудва играчите, защото раздава ранкинг точки на турнири с малък награден фонд. Според Рони никой не печели от тези турнири и дори участниците губят пари. Съгласен ли сте?
- С увеличаването на броя на турнирите, нарастват и разходите. Повече пари за хотели, повече пари за път… И ако не си достатъчно добър, може да си на загуба. Но хората трябва да разберат, че Бари Хърн започна това разширение на календара едва преди две години и вече имаше увеличение на наградните фондове. Тези малки турнири от сериите PTC стартираха скоро и тепърва ще се развиват. За да направиш нещо голямо, трябва да започнеш отнякъде. Още е прекалено рано да се каже какво ще се случи, но според мен догодина наградният фонд на тези турнири ще се увеличи двойно.

 

 

Рони гледа на тази ситуация от своята собствена перспектива. За него 10 хиляди евро са нищо, но за другите играчи това е достатъчно. Ако спечелят турнира, това е една отлична премия. Не са малко пари, още повече че играеш само три дни, а не цяла седмица. Рони гледа на ситуацията, както всъщност всички ние гледаме – имаме нужда от тези ранкинг точки. Можеш да участваш във всички турнири или да опиташ да играеш избирателно. Ако ранглистата не се определяше по точки, а по спечелени пари от наградни фондове, Рони ще бъде достатъчно напред. Затова той предпочита ранкинг точките да не съществуват, или поне не в турнирите от сериите РТС. Но Бари Хърн направи така, че да бъде много трудно да играеш избирателно. Останалите играчи също могат да се оплакват, и може би имат право – трябва да пътуваме много, трябва да играем по три мача на ден, трябва да висим в хотела. Те обаче трябва да помнят какво можеше да бъде. Трябва да знаят, че играта можеше да спре да съществува. Можеше да изчезнем в черна дупка. Така че, все още е твърде рано да се каже докъде ще доведе това разширяване на календара. Но нещата се подобряват толкова бързо – по-големи наградни фондове, повече събития, повече ранкинг турнири.

Според мен хората, които харесват Бари Хърн, са повече от тези, които не го харесват. Той знае стойността на парите, разбира значението на думата забавление, знае какво искат телевизиите. С една дума той наистина разбира от бизнес. В същото време обича снукъра. Спомням си в самото начало, когато бях млад играч и той беше мой мениджър. Имаше, как да кажа, една сила на съпротивление срещу него, защото идеите му изглеждаха твърде гръмки, твърде опасни. И отне доста време преди тези идеи да получат шанс за реализация. Сега си мисля, че ако преди време ние защитавахме този бизнес модел, играта през 80-те щеше да е много по-силна.

Но няма ли моменти, когато ви е било досадно да участвате в турнир със схема от 130-140 състезатели?
- Ако един играч е бил в професионалния тур от много време, той може би не е толкова развълнуван, колкото състезателите, за които това е нещо ново като изживяване. Но не мисля, че някой е отегчен. (Посочва към телевизора, където излъчват мач на Джъд Тръмп) Джъд не изглежда отегчен. Той е тук, защото иска да играе. Дава всичко от себе си, защото обича това, което прави. Всички са тук, защото искат да играят. Щастливи са, че имат възможността да го правят.

През тази година разследваха мача ви с тайландеца Тепчая Ун-Ноо заради съмнителни залози. Какво се случи всъщност?
- Да… Всъщност аз видях в Twitter след мача, че има разследване заради странни залози. Нашата асоциация е много добре осведомена за залаганията. Така че, когато има странни залози, комисията по хазарта веднага ги открива. Точно това стана в този случай. Комисията опита да разследва странните залози в този мач. Очевидно е, че този проблем съществува в целия свят. Във Великобритания е много лесно, защото всичко може да бъде открито. Но в световен мащаб е по-трудно. Черното тото е проблем за всеки спорт.

Имаше ли момент, в който се притеснявахте, че ще с вас ще се случи това, което се случи с Джон Хигинс и Стивън Лий?
- Не, това са различни случаи.

Уговарянето на мачове e един от най-големите проблеми на професионалния спорт. Непрекъснато има арести и присъди във футбола, в крикета. Вече има няколко наказания и в снукъра…
- Не можеш да спреш отделен човек да направи нещо глупаво. Но мисля, че вече все повече се приближаваме до момента, в който снукър играчите са осъзнали, че не са невидим и има хора, които следят за техните действия. Преди 20 години беше много по-лесно да направиш тези неща, защото никой не говореше за това. Благодарение на интернет вече е много лесно да разбереш, когато има нещо нередно. Това е много добре, защото ще помогне да изчистим спорта. Не мисля, че подобни разследвания са нещо, което трябва да те разстройва. Напротив – те показват на играчите и в другите спортове, че не са невидими и не могат да направят нещо нередно, без да бъдат забелязани. Това е крайният резултат от “Големия брат вижда всичко”.

Значи сте оптимист, че спортът ще се изчисти…
- Да, определено. Когато веднъж видят, че подобни неща няма да се разминат без наказание, играчите ще разберат, че е глупаво да го правят. 

Вие сте професионалист от 1978 г. Каква е разликата между снукъра тогава и снукъра в днешно време?
- Мисля, че играчите все повече се доближават до начина, по който тази игра трябва да се играе като позициониране, като тактика, като прецизност. Преди ние нямахме възможността да играем много мачове и когато излизахме на голямата сцена напрежението беше по-голямо. Всяко следващо поколение се учи от предишното и издига играта на едно по-високо ниво. Според мен в момента нивото е най-високото, което някога е имало и което някога сме виждали. Не мога да кажа, тогава е било по-лошо, а сега е по-добре, или обратното. Ще бъде глупаво спрямо играта. Защото след време ще има ново ниво. Ние не знаем какво ще бъде, но ще го има. Сега е трудно да си представим, че това е възможно, но ще се случи. 

Първият в историята официален максимален брейк от 147 точки, който Дейвис прави през 1982 г.

Как според вас се променя играта?
- О, аз мисля, че играта в момента е фантастична. Често, когато остареят, хората казват: “Новите неща не струват, преди беше много по-добре. Знаете, доброто старо време”. Но това е напълно погрешно. За снукъра миналите години не са по-добри. Снукърът беше популярен във Великобритания, но не и в световен мащаб. Нямаше ги тези 16 милиона фенове в Китай, нямаше я тази огромна аудитория, която ежедневно гледа снукър по “Евроспорт”. Да, може би във Великобритания вълнението към снукъра е намаляло, но ако погледнем в по-голям мащаб, снукърът се намира в най-добрия си период. 

Но не мислите ли, че през 80-те и 90-те мачовете са били по-оспорван, по-драматични, по-вълнуващи?
- Да, може би има някаква логика. Може би има. Сега виждаме брейк след брейк, брейк след брейк, и това не е толкова вълнуващо, колкото фреймовете с повече грешки. Понякога една игра с повече грешки може да бъде по-вълнуваща. Но… Не знам. Може много да се спори. Всичко е въпрос на индивидуално виждане, на предпочитания. 

Стивън Хендри вече го няма и не се знае кога Рони О’Съливан ще се върне. Вие сте на 55. Постепенно най-магнетичните снукър играчи отстъпват място. Споделяте ли мнението, че новите звезди са по-скучни и нямат този чар и тази харизма, които имаха играчите преди десетина години?
- Според мен най-добрият въпрос, който трябва да си зададем, е кога сме започнали да гледаме снукър. Да вземе например едно 14-годишно момче, което сега започва да се интересува. Дали ще намери един 21-годишен състезател за харизматичен? Едва ли. И може би вие съдите по различен начин от по-младите. И аз съдя по различен начин. Сега Нийл Робъртсън е на 30 години. Хората, които са започнали да гледат снукър преди 7-8 години, може би не го намират за толкова харизматичен. Но ако погледнем към хората, които сега започват да се интересуват от снукър, ако погледнем към младите, ще чуем: “О, виж, това е Нийл Робъртсън. Той е моят любим играч.” Така че, не бих казал, че сега няма магнетични играчи. Според мен в момента в снукъра има страхотни личности. 

Стивън Хендри се отказа след световното първенство. Той каза, че вече няма мотивация, защото не може да бъде на нивото, на което беше преди. Каква е вашата мотивация да продължавате?
- Аз не искам да спирам. Ако се откажа от снукъра, част от мен ще умре. Една част от живота ми ще умре. Мисля, че това, което ме държи, са младите момчета. Мачовете срещу тях поддържат ума ми ангажиран. Ако се откажа, какво ще правя? Ще бъда свършен. Да, съгласен съм, че не е толкова приятно, както когато доминираш, когато печелиш. Аз успях да намеря друг вид забавление – в предизвикателството да се опитвам да не губя позиции в ранглистата. Не съм сигурен защо точно продължавам, но мисля, че една огромна част от мен не иска да се отказвам. Просто като се замисля… Какво ще правя след това? Не знам. Посоката, по която е вървял целият ми живот, неизменно е била свързана със снукъра. Затова е много трудно да спра. За мен е невероятно, че Стивън Хендри се отказа просто така изведнъж, с едно щракване на пръстите. Това наистина беше невероятно.

Какво ще кажете за седма световна титла, преди да се оттеглите?
- (Смее се) Седма световна титла? Това би било едно истинско чудо. Сега трябва да играят по два-три кръга, за да стигна до Шефилд (бел. авт. – световното първенство се провежда в шефилдския театър “Крусибъл”). Мисля, че Стивън Хендри имаше шанс (да спечели нова световна титла), но той реши да се откаже. Той беше достатъчно добър, за да се бори за световната титла. При мен нещата са по-различни. Ок, имаме един турнир. Има мачове, в които шансовете са доста по-лоши – например срещу Джон Хигинс или Рони примерно. Понякога, макар и много по-рядко, може да се случи да съм фаворит. По-често е обратното. Но да приемем, че във всеки мач шансовете са 50:50. Като прибавим квалификациите, трябва да изиграя седем-осем мача. Отидете в казиното и опитайте да спечелите осем поредни пъти на цвят (на рулетка). Случва се, но не много често. Такъв е случаят при мен.

Как точно се отразява възрастта върху качеството на снукъра?
- Постепенно започваш да губиш концентрация. Не че сега не съм концентриран и не влагам цялото си внимание при ударите, но вече не е такова, каквото трябва да бъде. За да печелиш, трябва да бъдеш като животно около маса. А с годините губиш тази спорна злоба. Омекваш. Нямам предвид да бъдеш агресивен в смисъла да поемаш всякакви рискове, а по-скоро да бъдеш по-борбен, по-решителен. Да, годините могат да окажат влияние от гледна точка на това, че ставаш по-предпазлив и спираш да търсиш рисковите удари, но не това е най-решаващото, а по-скоро фокусът. 

Каква в момента е най-голямата снукър цел пред вас?
- Да се опитам да остана в тура. Да видя колко дълго мога да продължа да се конкурирам с най-добрите. Сега се движа около 50-ото място. Но на всички тези турнири от сериите РТС виждам много добри млади играчи. Така че ще става все по-трудно да бъдеш в топ 64. Мястото ти там вече изобщо не е гарантирано. Така че моята цел е да видя колко дълго мога да издържа.

Как се справя вашият син Грег?
- Грег се справя добре. Той влезе в квалификационно училище. Ще видим какво ще стане през следващата година. Ще бъде трудно, защото там има много добри играчи. 

Виждате ли в него нужните качества да бъде топ играч?
- Не знам (смее се). Не мога да кажа дали притежава такива качества. Тренира често. И е много добър във вкарването, прави добри брейкове, добър е в дългите мачове. В днешно време, ако си млад състезател и в теб няма нещо много, много специално, няма как да станеш топ играч.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>