Волейболна топка Mr. Wilson (Cast Away)

Топка за волейбол Mr. Wilson (Cast Away)
Легендарната топка Mr.Wilson от филма Корабокрушенеца е специален подарък от Wilson за всички фенове. Направете подарък на приятел с този ценен модел или попълнете колекцията си сега!

Баскетболна топка Wilson Derric Rose Havoc

Derrick Rose Havoc
Derrick Rose


Баскетболна топка Wilson Derrick Rose MVP е създадена в чест на най-младия MVP играч в историята на лигата и същевременно член на Wilson Basketball Advisory Staff – Derrick Rose. Самият Derrick е помогнал с графичния дизайн на тази уникална баскетболна топка.

Лимитирано издание Wilson BLX Tour Federer Limited Edition

Лимитирано издание Wilson BLX Tour Federer Limited Edition » Спортни Стоки – Спортни новини

Wilson BLX

Wilson пуснаха в продажба лимитирана серия тенис сак (термобег) специално проектиран за Роджър Федерер (Roger Federer).

Термобег Wilson BLX Tour Federer Limited Edition Super Six разполага с две отделения за тенис ракети със специално термо и влагоизолационно покритие (ThermoGuard, MoistureGuard). Допълнителното централно отделение е достатъчно голямо да побере всичко което Ви е необходимо за тренировка. Подвижна чантичка, предназначена за маратонки или влажни дрехи, както и няколко отделни джоба за аксесоари. Материалите от които е произведен сака са съобразени с тенденцията за намаляване вредното въздействие върху околната среда. И разбира се не на последно място автограф на Федерер украсява сака, за радост на всички фенове.

Suunto – ръчните компютри

Suunto – ръчните компютри » Спортни Стоки – Спортни новини

Suunto

Suunto

Необходима екипировка за всички вертикални маниаци. Крайъгълният камък Suunto АВС – ръчните компютри.

Висотомер
Точен до 10000 метра, висотомера на Suunto Сore е ценен инструмент за планинарството, ски бягане и пътуване в дивата природа. Той визуализира височината на сегашната Ви кота, колкото сте се изкачили или спуснали, ката междувременно записва цялата Ви сесия.

На открито
Колко е висока тази скала? А апартамента на приятеля ми? А ти ? Тези и други въпроси намират отговор с просто завъртане на китката.
Можете да използвате показанията на висотомира, за да намерите ориентир на топологична карта.
Ако планирате да се изкачите до определена височина и после да се спуснете, алтиметъра е идеален инструмент, за да действате по план.
Също можете да използвате надморската височина, за да следите прогреса си. Suunto Сore показва денивелация между дадена точка и моментната Ви позиция.
Suunto Сore включва уникална “старт от нула” функция, позволяваща на ръчния компютър да измери общото изкачване/спускане с натискането на един бутон, без въвеждане на отправна височина.

Барометър
Подобно на истинска метеорологична станция, барометъра на Suunto Сore измерва и записва атмосферното налягане, за да Ви помогне да предвидите промените във времето – от слънчево небе, до гръмотевична буря.

На открито
Лятно или зимно яке? Кълве ли рибата? Да продължа ли да се прибирам? Отговор на всички тези и други въпроси можете да намерите само с един поглед на барометъра на Suunto Сore.
Общо правило – ниско налягане  води до лошо време, а високото до слънчево небе. Ако пристигнете в лагера и забележите рязък пад в налягането, добра идея е да обезопасите палатката си и да се вмъкнете вътре. Подобно, ако сте на път да изкачите връх и видите познатия пад, по удачно е да потърсите подслон или да се върнете в лагера.
Когато се катерите в каньон или гъста гора, без видимост към хоризонта, барометърът “вижда” в далечината, информирайки Ви за промените в налягането, които могат да доведат до неприятна буря. Дори и в града барометъра на Suunto Сore “вижда” през стените на офиса, небостъргачите и близките хълмове, за да Ви помогне да направите плана за деня.

Автоматично алти/баро
Алтиметъра използва атмосферното налягане, за да определи височината, докато барометър измерва налягането на на морското равнище. Ако оставите часовника си в режимвисотомер, докато седите в лагера, идващият нисък фронт на налягането ще бъде интерпретиран като изкачване. За това е важно да се избере правилния режим: алтиметър за изкачване, барометър за седене в лагера. Със Suunto Сore  е лесно ръчно да настроите правилния режим.
Suunto Сore включва автомитичен Alti/ Baro режим, който усеща движението Ви /респективно липсата на токова/, превключвайки между алтиметър и барометър в зависимост от него. Когато се изкачвате ръчния компютър записва изкачването, а когато спрете промените в баро налягането. Пада налягането докато спите, докато спите ще бъде записан като такъв.

Индикатор тенденция на времето
Каква е прогнозата? Проверете на китката си. Индикатора тенденция на времето показва барометричната история за последните 6 часа, позволявайки Ви да предскажете атмосферните условия.И нещо повече, това не е регионална прогноза, съобщена през деня, а най-актуална информация от небето над главите Ви, независимо от това дали карате колело, катерите се, или пиете кафе рано сутрин.

Аларма “Буря”
Седите в подгизналата си палатка, отдалечавате се от брега, докато бурята започва,започвате изкачването и чувате гръмотевици в далечината.Аларма “Буря” ще Ви помогне да предотвратите тези ситуации. Активирана от резкия спад на налягането за три часов период, алармата ще Ви сигнализира, че идва нещо неприятно.

Компас
Дигиталния компас Suunto Сore и идеален уред за поддържане на вярната  посока, докато карате ски, катерите се по планината или се лутате в непознат град.Можете да използвате както класически въртящ се пръстен, така и интегрираната цифрова функция.

Изгрев/ Залез

Използвайте оптимално деня и никога повече не изпускайте възможността за снимка на червеното сияние в планината с дневните часове на изгрева и залеза предоставени от Suunto Сore.Просто въведете местоположението – континет, регион, град и винаги ще знаете колко още дневна светлина ще имате за ски, катерене и разходка.

Дълбокомер

Отивате да сърфирате и Suunto Сore, превключва от въздушно към водно налягане, осигурявайки Ви дълбокомер с обхват 10 метра.

Parlez vous francais ?
Suunto Сore говори френски, английски, немски и испански. Може лесно да смените езика на менюто, както и да редуцира други персонални настройки.

Скейтбордингът през годините

Скейтбордингът през годините » Спортни Стоки – Спортни новини

В историите за скейтборда, разпространяващи се в интернет, се разказва, че през 50-те години на XX век, калифорнийски сърфисти, решават, че могат да сърфират на суша, когато няма вълни, като прикрепят колелца към дъските си.
Какво точно са изобретили сърфистите? За да разберем, трябва да разкажем малко за сърфинга.

Сърфинг, това е каране на воден борд без платно. Често се бърка с уиндсърфинг, което е съвсем различно нещо. При уиндсърфинга движението става с помощта на вятъра. Бордистът стои на дъска, към която е прикрепено платно, докато при сърфинга са необходими само достатъчно големи вълни. Сърфистите трябва да “хванат вълната”. Обикновено те се движат по водата под лек наклон със специфично зиг-заг движение. Това не е просто прищявка. Факт е, че водната повърхност е много нестабилна среда, и за да се задържат на повърхноста, сърфистите трябва да балансират по някакъв начин, а именно с това криволичещо движение.
Когато се движат по неголеми вълни, без особена сила, в процеса на движение те се накланят и “криволичат” ту в едната ту в другата посока. По този начин балансират и запазват инерцията си.

И така стигнахме до прословутото изобретение на калифорнийските сърфисти. Механизмът на окачване на колелцата към дъската е такъв, че да наподобява зигзагообразното движение на сърфист във водата.
Класическият дизайн на окачването, предвижда движение на оста под различен ъгъл, без което е невъзможно специфичното движение при каране на скейтборд. Колкото по-голям е наклона на скейтъра, толкова по-голям е ъгъла между осите, съответно толкова по-малък е радиуса на завоя.

Счита се, че срязани през средата ролкови кънки са станали основа на колесната система на скейтборда. През 1978 г. съветското списание “Юный Техник для умелых рук” публикува чертежи на два варианта на окачване.
Първият вариант (предно окачване) е точно механизма използван от калифорнийските сърфисти.
Вторият вариант (задно окачване) е модифицирана версия на индустрията, чието масово производство започва през 1958 г. Затова се смята, че именно през тази година се е появил първият истински скейт. Интересното е, че на тези чертежи е оказан диаметър на оста на клелата 8 мм., който и до днес се счита за международен скейт-стандарт.

Когато феноменът “скейтборд” завладява младежта на Америка, а след това и на Канада, започват да се снимат документални филми, разказващи за скейт-движенията. Най-интересният представител на този жанр е петнадесетминутен филм от 60-те години “Devil’s toy”. Във филмът се вижда, че дължината на дъските на “старите” скейтоборди е малко повече от две стъпки. По-късата дъска предполага по-близко разположено окачване, което дава съзможност за по-резки завои и рязко спиране.

В началото на 60-те години, скейтбордингът е на върха на популярността си. Фирмата на Лари Стивънсън – “Макаха” прави първите професионални скейтборди. Започва провеждането на състезания по скейтбординг. По това време скейтбордингът е предимно слалом спускане или свободен стил. Торгър Джонсън и Уди Удуърд са добре познати скейтбордисти от този период. Това което те правят тогава изглежда доста различно от това, което скейтбординга е днес. Техният стил на каране, наречен “свободен стил” изглежда по-скоро като танц или кънки на лед със скейтборд.

През 1963 г. международни състезания, филми и списания издигат скейта до нови невиждани висоти. За три години са продадени над 50 милиона дъски, но изведнъж през есента на 1965 г. скейтът изчезва. Повечето хора са на мнение, че скейтборда е временна прищявка, чието време отминава. След много злополуки, някои от които с летален край, скейтът бил забранен. Фирмите замразяват производстовто, а феновете на този спорт са принудени сами да сглобяват скейтборди с подръчни материали.

Глинени колелца за скейтборд

Въпреки това, младежите продължават да карат своите самоделни скейтове. Използвали са колелца от глина – изключително опасни и трудни за контролиране.През 1970 г. сърфист на име Франк Назуърти разработил нов тип уретанови колелца. Както се очаквало, те нямали нищо общо с глинените. Благодарение на техните отлични свойства, като по-добро сцепление и лекота, популярността на скейтборда отново нараства. В началото на 1973 г. колелцата “Кадилак” осигуряват нов бум в популярността на скейта. Фирми като Bennet и Tracker започват производството на окачвания, предназначени специално за скейт. Производителите започват да експериментират с нови материали за бордове, като фибростъкло и алуминии, но най-разпространени са кленовите многослойни дъски.

През пролетта на 1975 г. в Дел Мар, Калифорния се провежда слалом и фристайл състезание по скейтборд. Този ден Тони Алва, Джей Адамс и Стейси Пералта (The Zephyr team) показват на света в какво може да се превърне скейтбординга. Показвайки невиждан до тогава агресивен стил на каране те превръщат скейта от хоби в нещо сериозно и вълнуващо!

The Zephyr Team 1976 г.

През 1978 г. един кънкьор на име Алъл Гелфанд (Alan Gelfand) измисля трик – скок без ръце, наречен по-късно “Оли”, с който скейтбординга прави революционен скок. Съвременните трикове в скейтбординга са базирани на “Оли”. Скокът все още носи името “Оли”, а за създаването му Алън е приет в залата на славата през 2002 г.

Снимка: http://www.ollieair.com/


За съжаление в края на 70-те години скейтбординга отново бележи спад в популярността. Скейтбордингът е опасен спорт и високите застрахователни такси стават причина за все по-малкия интерес. Поради малкият брой на скейт парковете, скейтърите започват да карат навсякъде – бордюри, стълбища, площадки са техните рампи. Започва ерата на уличния стил. Скейтбордингът се превръща в движение. Един от пионерите на този стил е Родни Мълен (Rodney Mullen), който е изобретил трикове като impossible и kickflip.

През 80-те години двама професионални скейтбордисти Стейси Пералда и Джордж Пауел основават Bones Brigade. В легендарният тим се състезават млади таланти като Стив Кабалеро, Тони Хоук, Родни Мюлен и др. С таланта на Стейси за снимане, отборът създава поредица революционни видео филми – “The Bones Brigade Video Show”. С раждането на тези филми започва и влиянието на скейтбординга върху стила, облеклото и музиката.

Нов пик в славата си скейтбординга бележи началото на 90-те години, този път като по-суров и опасен спорт. Това съвпада със зараждането на по-яростната пънк музика и генералното недоволство от текущата система, която бушуваше по това време. Визията на бедния и ядосан пънк-скейтър изплува на повърхността шумно и гордо.  Това става един вид реклама и подпомага възраждането на скейтбординга.

През 1995 г. ESPN провеждат първите Extreme Games, в Роуд Айлънд. Огромният успех на игрите помага на скейтбординга да достигне по-близо до масовия потребител. Много скейтъри негодуват от факта, че скейта изплува от ъндърграунда. Въпреки това X Games връщат блясъка на скайтборда. Верт скейтбордингът бавно се превръща в много обичан и зрелищен спорт.

От 2000 г. насам медиите обръщат все повече внимание на скейтборда. На пазара излизат видео игри със скейт тематика, произвеждат се скейтборди за деца. Ползата от това е, че обществото не гледа вече с “лошо око” на пързалящите се и стария мит, че всички скейтъри са престъпници бавно е разрушен. Въпреки това има и негодуващи срещу масовата комерсиализация на скейтбординга. Едно от предимствата му е, че е много индивидуална дейност и ако се класифицира като “спорт”, скейтърите се опасяват, че тази свобода ще умре.

В наши дни има голяма вероятност скейтбординга да стане Олимпийски спорт!

Как да изберем подходяща тенис ракета – част II

Как да изберем подходяща тенис ракета – част II » Спортни Стоки – Спортни новини

Както вече стана въпрос в предишната статия понятие “най-добра” ракета няма, има най – подходяща ракета според вашите възможности и стил на игра.

Най-общо, тенис ракетите се разделят на 3 основни групи: Power или Game improvement ракети – за начинаещи и играчи с по-къс и бавен замах, които искат по-мощен удар, Tweener или All-Round ракети – за играчи на средно ниво или напреднали и Ракети за контрол (Player’s racquet) – за професионалисти.

Сега ще обърнем внимание на различните характеристики, които са от значение при избор на тенис ракета – площ на главата, дължина и твърдост на рамката, тегло и баланс, плетка на кордата, размер на грип и тн.т.

Големина (площ) на главата

Може да се каже, че най-важната характеристика на една тенис ракета е размера на главата. Силата на удара е пряко свързана с големината на главата – колкото по-голямата площ на главата, толкова по-мощен удар, при изравнени други характеристики. По-голямата глава предоставя и по-голям полезен център (sweet spot) – зоната на кордата, където топката отскача най-силно, като по този начин се намаля негативния ефект от контакт с топката, който е извън центъра. За да разберем защо размера на главата има такова голямо вилияние върху цялостното представяне на ракетата ще направим едно просто сравнение. Ако скочите върху батут с малък диаметър е ясно, че няма да отскочите много нависоко, но ако направите същото върху голям батут, ще се изстреляте доста по-високо. Същото се отнася и до взаимодействието между тенис топката и кордата. Колкото по-голяма е площта на главата, толкова по-далеч отскача топката при удар.

При съвременните тенис ракети площта на главата варира от 85 до 135 кв. инча, като по-голямата част от тях са с размер между 95 и 110 кв. инча. Недостатъците на ракетите с голяма площ на главата са, занижен контрол заради увеличеното тегло съсредоточено към главата (Head Heavy). Ракетите с по-малки глави са предпочитани от по-напреднали играчи, които търсят контрол и успяват да се справят с другите им недостатъците, докато тези с по-големи глави са подходящи за начинаещи или играчи на средно ниво търсещи повече сила и по-голям sweet spot.

Според площта на главата, тенис ракетите се разделят на четири подкатегории: с много голяма глава (над 118 кв. инча), с голяма глава (над 107 кв.инча), средна (98-100 кв.инча) и малка (под 98 кв.инча).

➤Ракета с голяма глава: повече мощ на удара, разширен полезен център (sweetspot), по-добра точност при удари извън центъра
➤Ракета с малка глава: по-добър контрол, по-добра маневреност, изисква максимална точност и отработена техника

Обобщено – колкото по-голяма площ има главата на ракетата, толкова по-мощен ще е удара за сметка на контрола и обратно, ракетите с по-малки глави дават отличен контрол, но изискват влагането на повече собствена сила от играча. Ако едва сега започвате да играете, се насочете към ракета с голяма глава, докато не почувствате, че сте натрупали достатъчно опит и имате необходимата сила и техника, за да играете с ракета насочена към контрола и бързината на удара.

*Полезен център или sweetspot – това е зоната от кордата, в която може да се постигне най-добър контрол и сила на удара, поради това се търси контакт с топката в нейните рамки. Големината на полезния център зависи от големината и формата на главата на ракетата, теглото и баланса на тежестта.

Дължина на ракетата

Дължината на ракетите варира между 27 и 29 инча, като за стандартна дължина се приема – 27 инча (68,56 см.). По-дългите ракети предоставят по-добра възможност за достигане на далечна топка, малко по-висока точка на контакт с топката при изпълняване на сервис и малко повече сила. Повечето ракети с издължена рамка са по-леки от тези със стандартна дължина за да се запази маневреността, тъй като с дължината на ракетата расте и теглото на замах (swing-weight). Удължената рамка е характерна за силовите ракети, докато при професионалните ракети се използва предимно стандартната дължина от 27 инча.

Тегло и баланс

Тест на тенис ракета

Теглото и баланса (разпределението на теглото по дължина на рамката) са характеристиките, които определят в най-голяма степен представянето на ракетата при игра. Основните правила са (ако се има в предвид само теглото):

➤По-тежка ракета предоставя повече сила на удара, по-стабилна е и пренася по-малко сътресение на ръката след удар при равни други параметри.
➤По-леката ракета предлага повече маневреност и следователно играча може да замахне по-бързо и да има повече контрол върху ракетата.

Когато обаче се вземе предвид и баланса на ракетата, горните правила не важат в такава степен. Характерните черти на т.н. ракети на играчите е, че са тежки и че предоставят контрол, което е в противоречие с написаното по-горе, но това се постига благодарение на баланс, който съсредоточава по-голямата част от теглото на ракетата в дръжката – тоест центъра на тежестта на ракетата е изместен към дръжката. Така въпреки по-голямото тегло на ракетата, главата и остава сравнително лека, и поне на теория се губи малко от стабилността на ракетата. Дали да предпочетем ракета с олекотена глава или такава с център на тежестта изместен към главата е въпрос на умения и стил на игра,  и двата варианта си имат предимства и недостатъци.

➤ По-тежка ракета с олекотена глава – предпочитан вид ракети от повечето професионални играчи. Смята се, че този тип са ракети с традиционно тегло и баланс. Обикновено теглото им е между 310 и 370 грама с баланс 0,5 до 1,5 инча към дръжката на ракетата – това подобрява маневреността, за сметка на силата на удара и стабилността на ракетата. Тъй като са предназначени за по-напреднали играчи, които могат да приложат повече собствена сила този тип се нарича още ракети на играчите. Обобщено – по-тежките ракети с баланс към дръжката изискват повече спортно майсторство и повече тичане на корта.

➤ Лека ракета с тежка глава – за тези ракети е типично сравнително ниско тегло, и баланс на тежестта насочен към главата, за да подобри силата на удара. Недостатъците според някои експерти са, че поради намаленото тегло в дръжката тези ракети натоварват повече китката, лакътя и рамото, защото пренасят повече вибрации (при удар). Играчи преминали от по-тежки ракети с традиционен баланс на тежестта, към олекотени ракети с тежест към главата твърдят, че последните се усещат несолидни. Като цяло има много спорове по въпроса кои ракети са по-добри. Най-добре е всеки да прецени за себе си.

За да избегнат проблеми с лакътя, причинени от вибрациите генерирани при удар, съвременните производители внедряват в ракетите различни антивибрационни технологии. Такава е патентованата Triad® системата на Wilson – рамката на ракетата е разделена посредством материала Iso-Zorb, който играе ролята на буфер и абсорбира ненужните вибрации, генерирани при контакт на топката с кордата.

Твърдост и геометрия на рамката

Огъването на рамката на ракетата при контакт с топката, влияе върху силата на удара. По-твърда рамка означава по-малко огъване при контакт, което води до по-малко количество отнета енергия от топката. Често срещана заблуда е, че по-гъвкава ракета, би направила по-силен удар заради ефекта на катапулта. В действителност топката взаимодейства с кордата за около 3-5 милисекунди, което е далеч по-малко от необходимото време на рамката да се изправи след като се е огънала. Следователно ракетата не връща енергия на топката, а единствено абсорбира такава – малко или много в зависимост от огъването при удар. Твърдостта на рамката влияе още и върху контрола и комфорта на ракетата. Общото правило е, че ракета, която предоставя повече сила предлага по-малко контрол. По-напреднали играчи може би биха предпочели по-гъвкава ракета, защото обикновено те могат да приложат повече сила и биха оценили малко по-добрия контрол, който дават тези ракети. За начинаещите е подходяща по-твърда ракета, предлагаща повече сила. Като цяло по-твърдите ракети са по-малко комфортни при игра, поради това, че по-твърдата рамка генерира повече вибрации при контакт с топката. Въпреки, че е спорно и не добре изучено, съществува твърдение, че по-гъвкавите ракети предлагат малко повече спин от твърдите ракети, като това се обяснява с малко по-дългото време на контакт между топката и кордата.

Геометрията на рамката определя до голяма степен гъвкавостта на ракетата. При професионалните ракети, профила на рамката е с дебелина между 18-21 милиметра, което придава на ракетата гъвкавост и контрол при игра. При ракетите за начинаещи тя е по-дебела и съответно по-твърда, това дава по-голяма мощ при удар, като отхвърля повече топката с по-малки усилия за сметка на контрола.

Плетка на кордата

Често пренебрегвана, плетката на кордата оказва влияние върху много аспекти от представянето на ракетата. Когато говорим за плътността на плетката на кордата, трябва да отбележим, че са характерни 3 вида – отворена, средна и плътна (затворена) плетка. Плетката на кордата се формира от хоризонталните и вертикалните влакна, при наплитането на кордата. Най-разпространената плетка се състои от 19 хоризонтални и 16 вертикални влакна или накратко – 16х19, докато затворената плетка има 20 хоризонтални и 18 вертикални влакна (20х18), а отворената 16×18.

➤ Плътна плетка (затворена): 18 вертикални x 20 хоризонтални
➤ Средна плетка: 16 вертикални x 19 хоризонтални
➤ Отворена плетка: 16 вертикални x 18 хоризонтални

Отворена плетка дава по-голямо отклонение при контакт с топката, съответно и по-голям отскок. Ако наплетете при еднакво натягане на кордата две ракети с различна плетка, отворената плетка ще се чувства по-леко натегната от плътната.

Машина за наплитане Wilson Baiardo

Гъстотата на плетката определя и спин потенциала на ракетата. Отворената плетка предлага повече спин, тъй като топката може да навлезе повече между кордата, заради по-големите отстояния между отделните влакна. Тази плетка обаче увеличава износването на кордата, тъй като амплитудата на движение при игра е по-голяма и се протрива по-бързо.

Обобщено можем да кажем, че ракетите за любители и начинаещи са с отворена плетка, което изисква наплитане на кордата на по-високи килограми. Професионалните ракети, са с по-гъста плетка (затворена) и се наплитат на по-ниски килограми, за да се намери баланс между контрола (на самата ракета) и силата на отскок на топката (идващ от кордата).

Всяка ракета има препоръчителни килограми на натягане на кордата. Призводителите отбелязват на рамката минимални и максимални препоръчителни килограми, съобразени с общите характеристики на ракетата.

Избор на размер на грип (обиколка на дръжката)

Едно от важните неща при закупуването на тенис ракета е размера на захвата. Ако грипа на ракетата ви не е съобразен с размера на дланта ви, има опасност от прекомерно натоварване на мускулите и сухужилията на китката, предмишницата и лакътя, което би довело до нежелани травми.
Размера на грипа варира от 1 до 5 и е отбелязан на дръжката на ракетата:

➤ GRIP 1 – 4 1/8 инча
➤ GRIP 2 – 4 1/4 инча
➤ GRIP 3 – 4 3/8 инча
➤ GRIP 4 – 4 1/2 инча
➤ GRIP 5 – 4 5/8 инча

Детски ракети за тенис

Най-лесния начин да изберете подходящ по размер на захвата е да принтирайте тази картинка и да поставете ръката си върху нея. Ако попадате между два размера, препоръчително е да изберете по-малкия. Лесно можете да увеличите размера на хвата, като поставите допълнителен грип (overgrip), но не и да го намалите.

Детски ракети

При избора на детска ракета най-важният фактор е височината. Общ принцип при избора на ракета за дете е тя да е с възможно най-голямата дължина подходяща за ръста му. Твърде късата ракета натоварва неправомерно китката и лакътя, което би довело до евентуални травми в бъдеще. Децата с отработена техника се справят по-добре с ракети по-дълги от нормалното за техния ръст, съответно за начинаещите е по-добре ракетата да е с оптималната дължина или. Размери детски ракети според височината на детето:

➤ 17 инча – Подходяща за деца с ръст до 90 см.
➤ 19 инча – Подходяща за деца с ръст от 89 до 100 см.
➤ 21 инча – Подходяща за деца с ръст от 101 до 112 см.
➤ 23 инча – Подходяща за деца с ръст от 119 до 137 см.
➤ 25 инча – Подходяща за деца с ръст от 137 до 152 см.
➤ 26 инча – Подходяща за деца с ръст от 152 до 165 см.

Голям избор на ракети за тенис ще намерите на sportenmagazin.net.

Видове маратонки

Видове маратонки » Спортни Стоки – Спортни новини

Тенис маратонки

Видове маратонки – за тичане, за всеки ден, за туризъм.

Замисляли ли сте се защо на пазара има толкова видове спортни обувки? Повечето хора обобщават всички тях в една дума – маратонки, но ако ще спортувате активно, добре е да правите разлика между видовете. Неподходящият модел маратонки ще ви кара да се чувствате некомофортно, да се изморявате по-бързо и да сте по-податливи на травми. Със сигурност трябва да се съобразите с това какъв е сводът ви и какъв спорт ще практикувате.

Маратонки за бягане

Маратонките и спортните обувки за ходене, може да ви изглеждат еднакви, но имат съществени разлики. Моделът за бягане трябва да осигурява допълнително омекотяване на краката ви, защото те докосват земята със сила, която надвишава теглото ви между 1 ½ и 3 пъти. Подметката им трябва да е гъвкава и да ви дава достатъчно стабилност, за да контролирате пронацията. (Пронацията намалява напрежението в ставите при ходене и бягане. Степента й е различна при всеки човек и е важно изборът на маратонки за бягане да се съобразява с нея.) Подметките трябва да осигуряват по-добро сцепление с различен вид настилки.

Маратонки за ходене

Обичате да ходите на фитнес? Обичате да правите дълги разходки пеша всеки ден? Тези маратонки са подходящи за вас. Те осигуряват на крака ви необходимото  омекотяване, подметките им са гъвкави. Маратонките за ходене трябва да позволяват на крака ви да се движи максимално естествено.

Трейнъри

Трейнърите комбинират някои от качествата на обувките за ходене и маратонките за тенис. Те са подходящи за хора, които не се занимават с джогинг или друг спорт, в който краката се натоварват интензивно. Не са достатъчно гъвкави и са по-скоро компромисен вариант, който ви спестява средства. Използвайте ги, когато ходите на разходка, посещавате фитнеса или правите леки упражнения на открито, но не играйте с тях баскетбол или волейбол.

Маратонки за баскетбол

За някои спортове се изискват наистина специални маратонки. Баскетболните например са по-високи от останалите. Така те могат да осигурят подкрепа на глезена и да смекчат последиците от рязко тръгване и спиране, скоковете и страничните движения, докато играете.

Тяхната подметка трябва да е изключително здрава, да осигурява здрав захват и по-голяма стабилност. Краката на баскетболиста трябва да имат вертикална и странична стабилност. Вертикалната му дава възможност да прави по-високи скокове, а страничната да се движи с по-голяма скорост. Не подценявайте и добрата поддръжка на средната част на стъпалото.

Маратонки за тенис

Тенис маратонките трябва да прилепват добре за краката. Само така ще ви е достатъчно удобно. Вътрешността им обикновено е от мек, абсорбиращ материал. Най-добре е да си търсите и да пробвате тенис маратонки вечер, когато краката ви са леко подути от натоварването през деня.

Не правете компромиси с качеството на маратонките, които си купувате.

Новите дишащи материи, различните уплътнения, осигуряващи защита на пръстите, различните видове подметки, подходящи за една или друга настилка – всички те са с решаващо значение за качеството на тренировките и удобството ви.

По-добре изчакайте, докато имате възможност да се сдобиете с наистина добър модел. Той със сигурност ще е по-издръжлив. Ще го ползвате по-дълго и ще се чувствате удобно и сигурно. Тогава и желанието ви да спортувате ще се увеличи.

Как да изберем подходяща тенис ракета

Wilson Venus & Serena [K]Factor Gold Ltd

Както всички знаем, всеки човек има своите уникални нужди и желания. Изборът на тенис ракета е сложен процес, при който трябва да се вземат под внимание редица фактори, които биха повлияли на бъдещите Ви резултати. Каква ракета да избера? Решението е много трудно, особено ако не сте добре информирани.

Когато говорим за характеристики на тенис ракетите, трябва да отбележим, че няма универсална рецепта, която да определи дали една ракета е добра или не. Има много утвърдени производители на ракети и всеки предлага различни модели, които имат различно тегло, форма, големина, гъвкавост на рамката, баланс и други. Затова не търсете най-добрата ракета (защото няма да я намерите), а най – подходящата ракета за вашите възможности и стил на игра. Най-общо, бихме могли да разделим тенис ракетите на 3 основни групи:

1. Power (Game improvement) ракети:

Буквалния превод на името на този вид ракети е силови или ракети подобряващи играта. Тези тип ракети предлагат по-голяма мощ  и са подходящи за играчи, които не могат да предадат на удара си достатъчно собствена сила. Характерна черта за тази категория ракети е голяма или свръх голяма глава с площ варираща между 107 и 135 кв. инча. Теглото им е ниско – между 230 и 270 грама, а дължината на рамката може да достигне до 29 инча. Друга характерна черта за тази категория е баланса, като по-голяма част от тежестта на ракетата е съсредоточена в главата, което увеличава силата на удара и полезния център (sweetspot) – областта върху кордата, където топката отскача най-добре. Тези ракети са предназначени за играчи с по-къс и бавен замах, които искат по-мощен удар.

Типични представители на тази група ракети са:

Wilson Cirrus One BLX 585 лв. ➤Глава: 118 кв. инча / 761 кв. см.
➤Тегло: 280 г. (наплетена)
➤Баланс: 36,3 см.
➤Дължина: 27,5 инча / 69,9 см.
➤Дебелина на рамката: 28 мм.
➤Наплитане: 16 x 19
Wilson One BLX 585 – 497 лв. ➤Глава: 118 кв. инча / 761 кв. см.
➤Тегло: 279 г. (наплетена)
➤Баланс: 36,2 см.
➤Дължина: 27,5 инча / 69,9 см.
➤Дебелина на рамката: 28 мм.
➤Наплитане: 16 x 19

2. Tweener или All-Round ракети:

Тази група  комбинира качества от силовите ракети и т.н. ракети на играчите (Player’s racquet), които са третата категория ракети и за тях пише малко по-надолу. Характерно за тях е малко по-високото тегло от това на силовите ракети, в рамките на 270-310 грама. Размера на главата е между 95 и 102 кв. инча, а профила е леко издължен до 27,5- 28 инча. Баланса им варира в големи граници, като има представители на тази категория ракети както с олекотена глава и по-тежка дръжка (Wilson Surge BLX) така и обратно – с тежест съсредоточена към главата (Wilson Khamsin Five BLX 98). В резултат тези ракети предлагат от ниска към средна сила или от средна към висока сила. Подходящи са за играчи на средно ниво или напреднали, които търсят малко повече маневреност на ракетата.

Wilson Khamsin Five BLX 98 469 лв. ➤Глава: 98 кв. инча / 632 кв. см.
➤Тегло: 266 г. (ненаплетена)
➤Баланс: 35,5 см.
➤Дължина: 27,25 инча / 69 см.
➤Дебелина на рамката: 26 мм.
➤Наплитане: 16 x 20
Wilson Surge BLX 295 лв. ➤Глава: 100 кв. инча / 645 кв. см.
➤Тегло: 272 г. (ненаплетена)
➤Баланс: 33,0 см.
➤Дължина: 27 инча / 68,58 см.
➤Дебелина на рамката: 26 мм.
➤Наплитане: 16 x 19

3. Ракети за контрол (Player’s racquet):

Това са ракетите, които се ползват от професионалните тенисисти и напредналите любители. Този вид ракети са с по-високо тегло – вариращо от 310 до към 370 грама, имат по-малки глави (85-98 кв. инча площ) и по-тънки и гъвкави рамки. Най-характерното за тази категория ракети е баланса, който е съсредоточен в дръжката. По-леката глава дава повече маневреност и контрол на ракетата, но намаля силата на удара. Играчите е нужно да приложат повече собствена сила, за да постигнат същата скорост на удара като при силовите ракети. Дължината на рамката обикновено е около 27 инча. Типичен пример за такава ракета е Wilson Six.One Tour BLX, с която играят Роджър Федерер и Григор Димитров.

Yonex V Core 95D 349 лв. ➤Глава: 95 кв. инча / 613 кв. см.
➤Тегло: 338 г. (наплетена)
➤Баланс: 31,0 см.
➤Дължина: 27 инча / 68,58 см.
➤Дебелина на рамката: 21 мм.
➤Наплитане: 16 x 20
Wilson Blade 93 BLX 330 лв. ➤Глава: 93 кв. инча / 600 кв. см.
➤Тегло: 340 г. (наплетена)
➤Баланс: 31 см.
➤Дължина: 27 инча / 68,58 см.
➤Дебелина на рамката: 17 мм.
➤Наплитане: 18 x 20
Wilson Pro Tour BLX 335 лв. ➤Глава: 96 кв. инча / 620 кв. см.
➤Тегло: 328,85 г. (наплетена)
➤Баланс: 31,0 см.
➤Дължина: 27 инча / 68,58 см.
➤Дебелина на рамката: 24 мм.
➤Наплитане: 18 x 20
Wilson Blade Tour BLX 469 лв. ➤Глава: 93 кв. инча / 600 кв. см.
➤Тегло: 343 г. (наплетена)
➤Баланс: 31,0 см.
➤Дължина: 27 инча / 68,58 см.
➤Дебелина на рамката: 20 мм.
➤Наплитане: 18 x 20

Как да изберем подходяща тенис ракета – част II

Нежната половина на тениса – Мария Шарапова

Мария Шарапова

Блондинка, дългокрака и красива, това са една малка част от прилагателните, които описват Мария Шарапова – бляскавото момиче на Русия! Много критиция бяха на мнение, че тя няма да е в състояние да се докаже на корта, защото е прекалено красива, както стана с Анна Курникова. Шарапова обаче ги опроверга като стана шампион на “Уимбълдън” през 2004 и играч номер едно в света през 2005. Само на 18 години, тя се превърна в най-високоплатената спортистка в света, печелеща по 25 милиона долара годишно!

Maria Sharapova

Мария Шарапова е родена на 19 април 1987 година в малкото сибирско градче Няган, където нейните родители се местят от Беларус след аварията в Чернобил. През 1989 семейството решава отново да се премести, този път в малкия черноморски град Сочи.
Единствено дете, Мария е окуражавана от родителите си, да опита всичко, от танци и музика до атлетика. Тя открива тениса след четвъртия си рожден ден, когато приятел на семейството, бащата на Евгени Кафелников, и подарява една стара ракета на сина си Dunlop. Жребият е хвърлен.
Неин първи треньор става Юри Юдкин, който вижда малката Мария, с ракета в ръка, на тренировка на баща и, голям любител на тениса. “Идваше като малка и си държеше една чантичка на връв – спомня си треньорът. – А в чантичката – играчки… Но веднъж я видях как тихичко взе втората ракета на баща си и я понесе към стената. Там почна да удря топката леко, но много правилно. Реших да се заема с нея.”

На шест участва в демонстративен мач в Москва, на който присъства тенис легендата Мартина Навратилова. Малко по-късно заминава с баща си за Америка, за да тренира в престижната тенис академия на Ник Болетиери във Флорида, по препоръка на самата Навратилова. В Америка, треньор на Мария става Робърт Лансдорп, тренирал други тенис величия като Пийт Сампрас, Линдзи Девънпорт и Трейси Остин. “В академията ми беше много трудно – спомня си Мария. – Момичетата, с които бях в една стая, ме унижаваха жестоко. Ако не си оправиш леглото пък, цял ден след това трябваше да гониш топките. Но съм доволна, защото се научих на ред.”
Шарапова определя преместването на семейството в САЩ като голяма саможертва от страна на родителите си. “Дойдох в САЩ първо с баща си и не видях мама две години, защото тя не успя да получи виза. Татко имаше 700 долара в джоба си и двамата не знаехме английски. Кацнахме на летището в Маями, бях на седем години. Не си спомням добре, но мисля, че взехме автобус и тръгнахме към Болетиери. Пристигнахме там към 12 през нощта. По някакъв начин, не знам как точно, останахме в хотел. На следващата сутрин отидохме в академията. Така започнах”, разказва Мария. Тя никога не е посещавала детска градина и никога не е ходила на училище. За нея се грижи майка и. Шарапова учи по хотелите и самолетите. Тя носи със себе си избрани страници от учебници, които майка и изрязва.
През април на 2000 г., само една седмица, преди 13-ия си рожден ден, Мария побеждава Мириам Казанова във фантастичен мач, и печели титлата на престижния турнир за младежи Eddie Herr International Junior Tournament.
Започват да я сравняват с великата Моника Селеш. Въпреки, че техния стил на игра е напълно различен, Мария показва същата решителност и целеустременост на корта.

Мария Шарапова Уимбълдън 2004

В турнири, провеждани под егидата на Международната тенис асоциация, Мария прави своя дебют през 2001-а в Сарасота.
През януари 2002 г. Мария става най-младият финалист в Откритото първенство на Австралия за юноши.
Пробивът на Мария Шарапова е през сезона 2003-а, когато печели два турнира – в Токио и Квебек, за да завърши под №32 в класацията на WTA.
Едва 16 годишната Мария е обявена за дебютант на годината на Женската тенис асоциация.
От тогава кариерата на русокосата рускиня е във възход.
През 2004 Мария става третата най-млада носителка на титлата от “Уимбълдън” (след Лоти Дод и Мартина Хингис). По пътя си към победата тя побеждава Ай Сугияма на четвъртфинал, Линдзи Дейвънпорт на полуфинал и на 3 юли 2004, на финала, красивата Мария печели трофея срещу двукратната носителка на титлата Серина Уилямс. Така Шарапова от млада переспективна тенисистка се превръща в нова звезда на световния тенис и става първата рускиня носителка на титла от “Уимбълдън”.

В периода юни 2004 до полуфинала на “Уимбълдън” през 2005 има 22 спечелени мача на тревна настилка, включително титлите от Бирмингам и Уимбълдън. На полуфинала на Откритото първенство на Австралия 2005, губи от Серина Уилямс. Достига до полуфинал на “Уимбълдън” без да загуби сет, но е спряна от Винъс Уилямс. С блестящата си игра през сезона, Мария получава билет за финалния турнир на годината в Лос Анджелис. Надиграва други три рускини, Кузнецова, Звонарьова и Анастасия Мискина и се класира за финала на престижния турнир. Както на “Уимбълдън” за голямата награда Мария трябва да се бори със Серина Уилямс. В трудна и оспорвана битка с доста по-опитната Серина, Мария Шарапова отново триумфира и печели титлата Световен шампион за 2004!

Мария Шарапова и Роджър Федерер позират на “Уимбълдън” на Шампионската вечеря в хотел “Савой”, 4 юли 2004 г. в Лондон. Снимка: Clive Brunskill/Getty Images

Мария Шарапова оглавява световната ранглиста на 22 август 2005 г., но поради контузия се задържа там за кратко – само една седмица, когато Линдзи Дейвънпорт я измества. Става номер едно отново, въпреки загубата на полуфиналите на Откритото първенство на САЩ от Мери Пиърс. Водачка е за шест седмици, след това отново е детронирана от Дейвънпорт. От 17 изиграни турнира след US Open 2004 тя печели шест, два пъти стига до финал, шест пъти до полуфинал и три пъти до четвъртфинал. Мария става 15-тата жена в тениса (след 1975 г.), която успява да оглави женската класация, както и първата рускиня в почетния списък.

През 2005-а, в качеството си на първа ракета в света, Мария отлита за Москва, за да играе за пръв път в турнира за “Купата на Кремъл”. Това посещение предизвиква огромен интерес сред журналистите и обществеността. На пресконференция, президентът на Руската федерация по тенис Шамил Тарпишев, тържествено връчва на Шарапова Купата на Русия за най-добър руски тенисист за 2004-2005 и титлата “Заслужил майстор на спорта на Русия”. За съжаление мечтата и да се хареса на феновете в Москва, не се сбърдва. Още в първия мач, съперницата и Анна-Лена Грьонефелд получава контузия в глезена и напуска корта (заради тази контузия губят служебно като двойка с Маги Малеева). Втория мач, срещу Дарина Сафина започваз успешно, но в крайна сметка Маша губи в три сета.

Сезонът на 2006-а определено не е най-добрият за Мария. Тежката травма в рамото хвърля съмнения върху участието и в първия за годината турнир от Големия Шлем. Въпреки това, тя решава да играе на Откритото първенство на Австралия в Мелбърн, където в успорван трисетов мач на финала е победена от Жюстин Енен-Арден.
Маша печели първата си титла за годината и единадесета в кариерата на Пасифик Лайф Оупън в Индиан Уелс, Калифорния. По пътя към финала, Мария получава реванш за поражението си в Токио от Мартина Хигинс, а на финалния мач побеждава Елена Дементриева. Шарапова и тогавашната номер 4 в света – Елена Дементиева са първите рускини, които достигат до финала му. Веднага след това повтаря миналогодишния си резултат на турнира в Маями – достига до финал. Прекрасната игра на Светлана Кузнецова и натрупаната умора на Мария не и позволяват да грабне втора поредна титла и тя остава на второ място. Отличното и представяне на пролетния турнир в САЩ, се допълва и от успехи извън корта – Мария получава наградата на седмичника US Weekly за най-стилно облечен спортист.
За съжаление, нова травма нарушава графика и. По препоръка на лекарите тя е принудена да пропусне почти всички турнири до “Ролан Гарос”. Недоброто и здравословно състояние и попречва да се представи на ниво във Франция и в много драматичен мач тя е елиминирана в четвъртия кръг от Дарина Сафина.
Дългоочаквания сезон на трева също не започва оптимистично. На турнира в Бирмингам тя губи полуфинала от американката Джамеа Джексън. На “Уимбълдън”, както и предходната година, достига до полуфинал, където в трисетов мач отстъпва на бъдещата носителка на титлата Амели Моресмо.
Месец след “Уимбълдън”, Мария печели втората си титла за 2006 на турнира Acura Classic в Сан Диего. Побеждава за първи път от пет срещи Ким Клайстърс и завоюва своята 12-та поред титла в кариерата си.

Мария Шарапова – US Open 2006 Снимка: Manny Millan

Маша започва US Open, последния турнир от Големия Шлем като трета в световната ранглиста. По пътя си към финала тя печели важна победа срещу тогавашната №1 Амели Моресмо. На финала среща Жюстин Енен-Арден. Демонстрирайки отлични умения и шампионска увереност побеждава и така печели втората си титла от турнир от Големия шлем.

На Откритото първенство на Австралия 2007 в първия кръг побеждава Камий Пин при температура надвишаваща 50 градуса на корта. В четвъртия кръг надиграва и Вера Звонарьова. На четвъртфинала детронира Анна Чакветадзе, но финала губи от Серина Уилямс.

След мача, тя благодари за подкрепата: “Искам да благодаря на всички. Спомням си преди 4-5 години, когато играех при девойките, гледах финала при жените и мечтаех да бъда на мястото на финалистките. Ето сега съм тук и искам да благодаря за подкрепата на феновете, на баща си, моя треньор и на всички запалянковци от Русия. Надявам се някой ден отново да държа тук големия трофей”, каза красивата Маша. Това е първи загубен финал в турнир от Големия шлем за Мария Шарапова.

Следващата година започва повече от обещаващо. Мария става шампионка на Откритото първенство на Австралия без да загуби нито един сет през целия турнир, като на финала побеждава Ана Иванович. Това е третата титла от турнир от Големия шлем за русокосата дива.
Заради болките в рамото, Мария е принудена предсрочно да завърши сезона и пропуска почти десет месеца в опит да се възстанови от проблема, който я измъчва.
Тя се завръща като №126 през май 2009 година, но бързо се приближи отново до топ 10.
На Откритото първенство на САЩ победи Цвети Пиронкова в първия кръг. “Играх срещу съперник, който е непредвидим, но просто българката днес не успя да хване ритъма на мача. За мене това е много важна победа, защото на Голям шлем първият мач е изключително важен”, коментира рускинята след мача.

Въпреки тези неудачи Шарапова все още е търсено лице от рекламодатели и фенове. Тя участва в куп реклами, сред които такива на Nike, Prince, Canon и много други. Само договорът и със спортния гигант Nike, подписан през 2010-а и гарантира приход от 70 милиона в следващите осем години!
Освен че има дълъг списък от спонсори, Мария Шарапова е включена в много елитни класации – 50-те най-красиви хора в света на списание “Пийпъл”, най-богатите атлети на списание “Форбс”, 20-те младежи, които ще променят света на списание “Тийн пийпъл”, най-богатите 100 спортисти в света, 21 атлети за ХХІ век, а тази година е обявена за най-красивата и сексапилна спортистка в света според класация на френското електронно издание ”Линтернот”.

Мария Шарапова и Ана Иванович позират след финала на Australian Open в Мелбърн Парк на 26 януари 2008 г. в Мелбърн, Австралия. Снимка: Clive Brunskill/Getty Images

Мария Шарапова с деца от Гомел Снимка: A.Poltier-Mutal/UNDP

Мария Шарапова е посланик на добра воля към Организацията на Обединените нации от февруари 2007 г. и има собствена фондация, която подпомага децата в този регион. До момента тя е дарила около 750 хиляди долара по програма за хуманитарна помощ, която осигурява спортни занимания за младите хора в засегнати от ядрената катастрофа райони.
“Днес отбелязваме един тъжен юбилей. Но трябва да сме наясно, че това също така е момент на надежда и че правим всичко възможно за по-доброто бъдеще на всички онези, чиито живот е бил засегнат от тази трагедия. Мислите ми са с японския народ, който също е изправен пред ядрена трагедия”, каза в официално изявление Шарапова през април тази година, когато се навършиха 25 години от най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството.
По този повод Шарапова обяви, че ще се присъедини към Каролин Вознячки в Япония през септември, за да вземат участие в благотворителни събития за жертвите на опустошителното земетресение и цунами, което удари страната през март. Тя ще играе на международния турнир Pan Pacific Open, който ще се проведе в Токио. Заедно с тазгодишната шампионка от “Ролан Гарос” Ли На, ще се срещат с децата от префектура Фукушима, където на атомната електроцентрала, претърпя огромен срив след бедствието.

През тази година Мария Шарапова достигна до така мечтания финал на “Уимбълдън” за втори път, седем години след като вдигна престижния трофей. След изключително драматичен мач изпълнен с много обрати, Шарапова не успя да надделее над младата чехкиня Петра Квитова. “Квитова се представи наистина блестящо. Тя има огромен потенциал да отиде още по-далеч и да постигне повече, ако продължи да играе така и поддържа нивото си. Тя има прекрасна игра”, коментира Шарапова.

Мария Шарапова и Петра Квитова след финалния мач на Уимбълдън, 2 юли 2011, Лондон Снимка: Julian Finney/Getty Images

Любопитното е, че до момента в кариерата си Шарапова има изиграни 4 финала в турнири от Големия шлем, като е спечелила 3 от тях. Единствената и загуба на подобен финал е от Серина Уилямс на Australian Open 2007.

Ще добави ли сексапилната рускиня в колекцията си четвъртия липсващ трофей от Големия шлем остава само да гадаем. След отпадането и на полуфинала от Ли На на тазгодишното издание на “Ролан Гарос”, ще трябва да почакаме до догодина.

Друга голяма мечта на хубавицата е да участва на Олимпиада – ”Това е моя детска мечта. Затова е един от приоритетите ми от доста дълго време”. За съжаление пропусна Олимпийските игри в Пекин през 2008 поради контузия. Стискаме палци на Маша да успее и да грабне златния медал на следващата Олимпиада в Лондон 2012.

Серина Уилямс, актьора Брадли Купър, Мария Шарапова, Сами Ахмад, Джон Макенроу и Роджър Федерер на Nike Tennis Primetime Knockout, 25 август 2010 г. в Ню Йорк. Снимка: Bryan Bedder/Getty Images

Тагове: Мария ШараповатенисУимбълдън

Нежната половина на тениса – Анна Курникова

Анна Курникова

Когато става въпрос за секс символ в женските спортове, първото име, което ни идва наум е Анна Курникова. Тя сензация в края на 90те. С чаровната усмивка и дългата до кръста руса коса, безспорно Анна е една от най-известните тенисистки в света. Никоя друга не е била по-секси облечена в тенис екип. Руската красавица притежава невероятен магнетизъм – феновете се тълпят да я гледат, трибуните се пръскат по шевовете, всички искат да се насладят на нейната обаятелна красота и сексапил.

Анна Сергеевна Курникова е родена на 7 юни, 1981 г. в столицата на Русия – Москва. Тя получава първата си тенис ракета като новогодишен подарък през 1986-а, когато е само на 5 години. През следващата година става член на тенис клуб “Спартак” с треньорка Лариса Преображенская, а няколко години по-късно, подписва договор и заминава да тренира в тенис школата на Ник Болетиери (Nick Bollettieri) във Флорида като стипендиант.

Анна Курникова и Ник Болетиери

На 14 тя печели Европейското първенство за деца Italian Open. В края на същата година, Курникова е коронована с титлите ITF Junior Wolrd Champion и Junior European Champion под 18 години.

Дебютът на Анна Курникова в професионалния тенис е през 1995 г. в Москва, където става най-младата тенисистка участвала и спечелила мач от Fed Cup.
В първия си мач за Големия Шлем, достига до четвъртия кръг на US Open през 1996-а, но е отстранена от Щефи Граф. След този турнир тя вече е в Топ 100 и е обявена за Дебютант на годината от Женската тенис организация (WTA). Само на 15, Курникова вече е звезда, публиката е влюбена в русата тенисистка с вид на филмова звезда.

Най-високото и класиране поединично е под №8 през ноември 2000 г. Въпреки, че не успява да спечели титла, тя играе на четири финала:

➤ 1998 г.- Маями (загуба от Винъс Уилямс)

➤ 1999 г.- Хилтън Хед Айлънд (загуба от Мартина Хингис)

➤ 2000 г.- Москва (загуба от Мартина Хингис)

➤ 2002 г.- Шанхай (загуба от Анна Смашнова)

По-значителните успехи на Курникова са свързани с победи на двойки, където достига до №1 в ранг листата през ноември 1999 г. Два пъти печели Откритото първенство на Австралия (Australian Open), през 1999 и 2002 г., и двата пъти в тандем с Мартина Хингис.

Анна Курникова и Мартина Хингис с трофея от Australian Open 1999 г. – Снимка: Clive Brunskill/Getty Images

През 2003 г. Анна Курникова приключва професионалната си кариера, но за щастие остава в светлината на прожекторите за радост на феновете си. С времето тя се превърна в глобална знаменитост от световна величина и обект на обожанието на милиони хора.
Анна не е изоставила напълно тениса, но изявите и на корта са свързани предимно с благотворителност. В края на 2004, тя участва в три благотворителни турнира, организирани от Елтън Джон, Серена Уилямс и Анди Родик. През Януари 2005 взима участие в турнир за двойки в помощ на пострадалите от цунамито в Индийския океан с Джон Макенроу, Анди Родик и Крис Евърт.

Списанието “Пийпъл” я поставя в своята класация за 50-те най-красиви личности в света четири пъти, номинирана е за “най-горещата жена спортистка” и заедно с Енрике Иглесиас за “най-горещата двойка”. През 2002 г. читателите на списание FHM я поставят на първо място сред 100-те най-секси жени в света.
През всичките тези години, Курникова е магнит за фотографите. Нейните снимки са сред най-популярните и се разглеждат от милиони. Неин ухажор кръсти световноизвестен вирус в найна чест и предизвика хаос в интернет пространството през 2001 г. Личният и живот се следи изкъсо от пресата. Слухът за таен брак с певецът Енрике Иглесиас стана повод за много коментари за относно неговата валидност и реалност.

Анна Курникова с Мартина Хингис по време на Wimbledon Lawn Tennis Championships, 29 юни 2010. Снимка: Clive Brunskill/Getty Images

Девин Бритън, Чанда Рубин, Лизел Хубер, Линдзи Дейвънпорт, Анди Родик, Били Джийн Кинг, Сър Елтън Джон, Серина Уилямс, Анна Курникова, Томи Хаас, Жан-Мишел Гамбил по време на благотворителен турнир в помощ на болните от СПИН, Декември 2009. Снимка: Skip Bolen/Getty Images