Скейтбордингът през годините » Спортни Стоки – Спортни новини
В историите за скейтборда, разпространяващи се в интернет, се разказва, че през 50-те години на XX век, калифорнийски сърфисти, решават, че могат да сърфират на суша, когато няма вълни, като прикрепят колелца към дъските си.
Какво точно са изобретили сърфистите? За да разберем, трябва да разкажем малко за сърфинга.
Сърфинг, това е каране на воден борд без платно. Често се бърка с уиндсърфинг, което е съвсем различно нещо. При уиндсърфинга движението става с помощта на вятъра. Бордистът стои на дъска, към която е прикрепено платно, докато при сърфинга са необходими само достатъчно големи вълни. Сърфистите трябва да “хванат вълната”. Обикновено те се движат по водата под лек наклон със специфично зиг-заг движение. Това не е просто прищявка. Факт е, че водната повърхност е много нестабилна среда, и за да се задържат на повърхноста, сърфистите трябва да балансират по някакъв начин, а именно с това криволичещо движение.
Когато се движат по неголеми вълни, без особена сила, в процеса на движение те се накланят и “криволичат” ту в едната ту в другата посока. По този начин балансират и запазват инерцията си.
И така стигнахме до прословутото изобретение на калифорнийските сърфисти. Механизмът на окачване на колелцата към дъската е такъв, че да наподобява зигзагообразното движение на сърфист във водата.
Класическият дизайн на окачването, предвижда движение на оста под различен ъгъл, без което е невъзможно специфичното движение при каране на скейтборд. Колкото по-голям е наклона на скейтъра, толкова по-голям е ъгъла между осите, съответно толкова по-малък е радиуса на завоя.
Счита се, че срязани през средата ролкови кънки са станали основа на колесната система на скейтборда. През 1978 г. съветското списание “Юный Техник для умелых рук” публикува чертежи на два варианта на окачване.
Първият вариант (предно окачване) е точно механизма използван от калифорнийските сърфисти.
Вторият вариант (задно окачване) е модифицирана версия на индустрията, чието масово производство започва през 1958 г. Затова се смята, че именно през тази година се е появил първият истински скейт. Интересното е, че на тези чертежи е оказан диаметър на оста на клелата 8 мм., който и до днес се счита за международен скейт-стандарт.
Когато феноменът “скейтборд” завладява младежта на Америка, а след това и на Канада, започват да се снимат документални филми, разказващи за скейт-движенията. Най-интересният представител на този жанр е петнадесетминутен филм от 60-те години “Devil’s toy”. Във филмът се вижда, че дължината на дъските на “старите” скейтоборди е малко повече от две стъпки. По-късата дъска предполага по-близко разположено окачване, което дава съзможност за по-резки завои и рязко спиране.
В началото на 60-те години, скейтбордингът е на върха на популярността си. Фирмата на Лари Стивънсън – “Макаха” прави първите професионални скейтборди. Започва провеждането на състезания по скейтбординг. По това време скейтбордингът е предимно слалом спускане или свободен стил. Торгър Джонсън и Уди Удуърд са добре познати скейтбордисти от този период. Това което те правят тогава изглежда доста различно от това, което скейтбординга е днес. Техният стил на каране, наречен “свободен стил” изглежда по-скоро като танц или кънки на лед със скейтборд.
През 1963 г. международни състезания, филми и списания издигат скейта до нови невиждани висоти. За три години са продадени над 50 милиона дъски, но изведнъж през есента на 1965 г. скейтът изчезва. Повечето хора са на мнение, че скейтборда е временна прищявка, чието време отминава. След много злополуки, някои от които с летален край, скейтът бил забранен. Фирмите замразяват производстовто, а феновете на този спорт са принудени сами да сглобяват скейтборди с подръчни материали.
Въпреки това, младежите продължават да карат своите самоделни скейтове. Използвали са колелца от глина – изключително опасни и трудни за контролиране.През 1970 г. сърфист на име Франк Назуърти разработил нов тип уретанови колелца. Както се очаквало, те нямали нищо общо с глинените. Благодарение на техните отлични свойства, като по-добро сцепление и лекота, популярността на скейтборда отново нараства. В началото на 1973 г. колелцата “Кадилак” осигуряват нов бум в популярността на скейта. Фирми като Bennet и Tracker започват производството на окачвания, предназначени специално за скейт. Производителите започват да експериментират с нови материали за бордове, като фибростъкло и алуминии, но най-разпространени са кленовите многослойни дъски.
През пролетта на 1975 г. в Дел Мар, Калифорния се провежда слалом и фристайл състезание по скейтборд. Този ден Тони Алва, Джей Адамс и Стейси Пералта (The Zephyr team) показват на света в какво може да се превърне скейтбординга. Показвайки невиждан до тогава агресивен стил на каране те превръщат скейта от хоби в нещо сериозно и вълнуващо!
The Zephyr Team 1976 г.
През 1978 г. един кънкьор на име Алъл Гелфанд (Alan Gelfand) измисля трик – скок без ръце, наречен по-късно “Оли”, с който скейтбординга прави революционен скок. Съвременните трикове в скейтбординга са базирани на “Оли”. Скокът все още носи името “Оли”, а за създаването му Алън е приет в залата на славата през 2002 г.
За съжаление в края на 70-те години скейтбординга отново бележи спад в популярността. Скейтбордингът е опасен спорт и високите застрахователни такси стават причина за все по-малкия интерес. Поради малкият брой на скейт парковете, скейтърите започват да карат навсякъде – бордюри, стълбища, площадки са техните рампи. Започва ерата на уличния стил. Скейтбордингът се превръща в движение. Един от пионерите на този стил е Родни Мълен (Rodney Mullen), който е изобретил трикове като impossible и kickflip.
През 80-те години двама професионални скейтбордисти Стейси Пералда и Джордж Пауел основават Bones Brigade. В легендарният тим се състезават млади таланти като Стив Кабалеро, Тони Хоук, Родни Мюлен и др. С таланта на Стейси за снимане, отборът създава поредица революционни видео филми – “The Bones Brigade Video Show”. С раждането на тези филми започва и влиянието на скейтбординга върху стила, облеклото и музиката.
Нов пик в славата си скейтбординга бележи началото на 90-те години, този път като по-суров и опасен спорт. Това съвпада със зараждането на по-яростната пънк музика и генералното недоволство от текущата система, която бушуваше по това време. Визията на бедния и ядосан пънк-скейтър изплува на повърхността шумно и гордо. Това става един вид реклама и подпомага възраждането на скейтбординга.
През 1995 г. ESPN провеждат първите Extreme Games, в Роуд Айлънд. Огромният успех на игрите помага на скейтбординга да достигне по-близо до масовия потребител. Много скейтъри негодуват от факта, че скейта изплува от ъндърграунда. Въпреки това X Games връщат блясъка на скайтборда. Верт скейтбордингът бавно се превръща в много обичан и зрелищен спорт.
От 2000 г. насам медиите обръщат все повече внимание на скейтборда. На пазара излизат видео игри със скейт тематика, произвеждат се скейтборди за деца. Ползата от това е, че обществото не гледа вече с “лошо око” на пързалящите се и стария мит, че всички скейтъри са престъпници бавно е разрушен. Въпреки това има и негодуващи срещу масовата комерсиализация на скейтбординга. Едно от предимствата му е, че е много индивидуална дейност и ако се класифицира като “спорт”, скейтърите се опасяват, че тази свобода ще умре.
В наши дни има голяма вероятност скейтбординга да стане Олимпийски спорт!
Recent Comments