Скейтбордингът през годините » Спортни Стоки – Спортни новини

В историите за скейтборда, разпространяващи се в интернет, се разказва, че през 50-те години на XX век, калифорнийски сърфисти, решават, че могат да сърфират на суша, когато няма вълни, като прикрепят колелца към дъските си.
Какво точно са изобретили сърфистите? За да разберем, трябва да разкажем малко за сърфинга.

Сърфинг, това е каране на воден борд без платно. Често се бърка с уиндсърфинг, което е съвсем различно нещо. При уиндсърфинга движението става с помощта на вятъра. Бордистът стои на дъска, към която е прикрепено платно, докато при сърфинга са необходими само достатъчно големи вълни. Сърфистите трябва да “хванат вълната”. Обикновено те се движат по водата под лек наклон със специфично зиг-заг движение. Това не е просто прищявка. Факт е, че водната повърхност е много нестабилна среда, и за да се задържат на повърхноста, сърфистите трябва да балансират по някакъв начин, а именно с това криволичещо движение.
Когато се движат по неголеми вълни, без особена сила, в процеса на движение те се накланят и “криволичат” ту в едната ту в другата посока. По този начин балансират и запазват инерцията си.

И така стигнахме до прословутото изобретение на калифорнийските сърфисти. Механизмът на окачване на колелцата към дъската е такъв, че да наподобява зигзагообразното движение на сърфист във водата.
Класическият дизайн на окачването, предвижда движение на оста под различен ъгъл, без което е невъзможно специфичното движение при каране на скейтборд. Колкото по-голям е наклона на скейтъра, толкова по-голям е ъгъла между осите, съответно толкова по-малък е радиуса на завоя.

Счита се, че срязани през средата ролкови кънки са станали основа на колесната система на скейтборда. През 1978 г. съветското списание “Юный Техник для умелых рук” публикува чертежи на два варианта на окачване.
Първият вариант (предно окачване) е точно механизма използван от калифорнийските сърфисти.
Вторият вариант (задно окачване) е модифицирана версия на индустрията, чието масово производство започва през 1958 г. Затова се смята, че именно през тази година се е появил първият истински скейт. Интересното е, че на тези чертежи е оказан диаметър на оста на клелата 8 мм., който и до днес се счита за международен скейт-стандарт.

Когато феноменът “скейтборд” завладява младежта на Америка, а след това и на Канада, започват да се снимат документални филми, разказващи за скейт-движенията. Най-интересният представител на този жанр е петнадесетминутен филм от 60-те години “Devil’s toy”. Във филмът се вижда, че дължината на дъските на “старите” скейтоборди е малко повече от две стъпки. По-късата дъска предполага по-близко разположено окачване, което дава съзможност за по-резки завои и рязко спиране.

В началото на 60-те години, скейтбордингът е на върха на популярността си. Фирмата на Лари Стивънсън – “Макаха” прави първите професионални скейтборди. Започва провеждането на състезания по скейтбординг. По това време скейтбордингът е предимно слалом спускане или свободен стил. Торгър Джонсън и Уди Удуърд са добре познати скейтбордисти от този период. Това което те правят тогава изглежда доста различно от това, което скейтбординга е днес. Техният стил на каране, наречен “свободен стил” изглежда по-скоро като танц или кънки на лед със скейтборд.

През 1963 г. международни състезания, филми и списания издигат скейта до нови невиждани висоти. За три години са продадени над 50 милиона дъски, но изведнъж през есента на 1965 г. скейтът изчезва. Повечето хора са на мнение, че скейтборда е временна прищявка, чието време отминава. След много злополуки, някои от които с летален край, скейтът бил забранен. Фирмите замразяват производстовто, а феновете на този спорт са принудени сами да сглобяват скейтборди с подръчни материали.

Въпреки това, младежите продължават да карат своите самоделни скейтове. Използвали са колелца от глина – изключително опасни и трудни за контролиране.През 1970 г. сърфист на име Франк Назуърти разработил нов тип уретанови колелца. Както се очаквало, те нямали нищо общо с глинените. Благодарение на техните отлични свойства, като по-добро сцепление и лекота, популярността на скейтборда отново нараства. В началото на 1973 г. колелцата “Кадилак” осигуряват нов бум в популярността на скейта. Фирми като Bennet и Tracker започват производството на окачвания, предназначени специално за скейт. Производителите започват да експериментират с нови материали за бордове, като фибростъкло и алуминии, но най-разпространени са кленовите многослойни дъски.

През пролетта на 1975 г. в Дел Мар, Калифорния се провежда слалом и фристайл състезание по скейтборд. Този ден Тони Алва, Джей Адамс и Стейси Пералта (The Zephyr team) показват на света в какво може да се превърне скейтбординга. Показвайки невиждан до тогава агресивен стил на каране те превръщат скейта от хоби в нещо сериозно и вълнуващо!

The Zephyr Team 1976 г.

През 1978 г. един кънкьор на име Алъл Гелфанд (Alan Gelfand) измисля трик – скок без ръце, наречен по-късно “Оли”, с който скейтбординга прави революционен скок. Съвременните трикове в скейтбординга са базирани на “Оли”. Скокът все още носи името “Оли”, а за създаването му Алън е приет в залата на славата през 2002 г.

За съжаление в края на 70-те години скейтбординга отново бележи спад в популярността. Скейтбордингът е опасен спорт и високите застрахователни такси стават причина за все по-малкия интерес. Поради малкият брой на скейт парковете, скейтърите започват да карат навсякъде – бордюри, стълбища, площадки са техните рампи. Започва ерата на уличния стил. Скейтбордингът се превръща в движение. Един от пионерите на този стил е Родни Мълен (Rodney Mullen), който е изобретил трикове като impossible и kickflip.

През 80-те години двама професионални скейтбордисти Стейси Пералда и Джордж Пауел основават Bones Brigade. В легендарният тим се състезават млади таланти като Стив Кабалеро, Тони Хоук, Родни Мюлен и др. С таланта на Стейси за снимане, отборът създава поредица революционни видео филми – “The Bones Brigade Video Show”. С раждането на тези филми започва и влиянието на скейтбординга върху стила, облеклото и музиката.

Нов пик в славата си скейтбординга бележи началото на 90-те години, този път като по-суров и опасен спорт. Това съвпада със зараждането на по-яростната пънк музика и генералното недоволство от текущата система, която бушуваше по това време. Визията на бедния и ядосан пънк-скейтър изплува на повърхността шумно и гордо.  Това става един вид реклама и подпомага възраждането на скейтбординга.

През 1995 г. ESPN провеждат първите Extreme Games, в Роуд Айлънд. Огромният успех на игрите помага на скейтбординга да достигне по-близо до масовия потребител. Много скейтъри негодуват от факта, че скейта изплува от ъндърграунда. Въпреки това X Games връщат блясъка на скайтборда. Верт скейтбордингът бавно се превръща в много обичан и зрелищен спорт.

От 2000 г. насам медиите обръщат все повече внимание на скейтборда. На пазара излизат видео игри със скейт тематика, произвеждат се скейтборди за деца. Ползата от това е, че обществото не гледа вече с “лошо око” на пързалящите се и стария мит, че всички скейтъри са престъпници бавно е разрушен. Въпреки това има и негодуващи срещу масовата комерсиализация на скейтбординга. Едно от предимствата му е, че е много индивидуална дейност и ако се класифицира като “спорт”, скейтърите се опасяват, че тази свобода ще умре.

В наши дни има голяма вероятност скейтбординга да стане Олимпийски спорт!

Видове маратонки » Спортни Стоки – Спортни новини

Видове маратонки – за тичане, за всеки ден, за туризъм.

Замисляли ли сте се защо на пазара има толкова видове спортни обувки? Повечето хора обобщават всички тях в една дума – маратонки, но ако ще спортувате активно, добре е да правите разлика между видовете. Неподходящият модел маратонки ще ви кара да се чувствате некомофортно, да се изморявате по-бързо и да сте по-податливи на травми. Със сигурност трябва да се съобразите с това какъв е сводът ви и какъв спорт ще практикувате.

Маратонки за бягане

Маратонките и спортните обувки за ходене, може да ви изглеждат еднакви, но имат съществени разлики. Моделът за бягане трябва да осигурява допълнително омекотяване на краката ви, защото те докосват земята със сила, която надвишава теглото ви между 1 ½ и 3 пъти. Подметката им трябва да е гъвкава и да ви дава достатъчно стабилност, за да контролирате пронацията. (Пронацията намалява напрежението в ставите при ходене и бягане. Степента й е различна при всеки човек и е важно изборът на маратонки за бягане да се съобразява с нея.) Подметките трябва да осигуряват по-добро сцепление с различен вид настилки.

Маратонки за ходене

Обичате да ходите на фитнес? Обичате да правите дълги разходки пеша всеки ден? Тези маратонки са подходящи за вас. Те осигуряват на крака ви необходимото  омекотяване, подметките им са гъвкави. Маратонките за ходене трябва да позволяват на крака ви да се движи максимално естествено.

Трейнъри

Трейнърите комбинират някои от качествата на обувките за ходене и маратонките за тенис. Те са подходящи за хора, които не се занимават с джогинг или друг спорт, в който краката се натоварват интензивно. Не са достатъчно гъвкави и са по-скоро компромисен вариант, който ви спестява средства. Използвайте ги, когато ходите на разходка, посещавате фитнеса или правите леки упражнения на открито, но не играйте с тях баскетбол или волейбол.

Маратонки за баскетбол

За някои спортове се изискват наистина специални маратонки. Баскетболните например са по-високи от останалите. Така те могат да осигурят подкрепа на глезена и да смекчат последиците от рязко тръгване и спиране, скоковете и страничните движения, докато играете.

Тяхната подметка трябва да е изключително здрава, да осигурява здрав захват и по-голяма стабилност. Краката на баскетболиста трябва да имат вертикална и странична стабилност. Вертикалната му дава възможност да прави по-високи скокове, а страничната да се движи с по-голяма скорост. Не подценявайте и добрата поддръжка на средната част на стъпалото.

Маратонки за тенис

Тенис маратонките трябва да прилепват добре за краката. Само така ще ви е достатъчно удобно. Вътрешността им обикновено е от мек, абсорбиращ материал. Най-добре е да си търсите и да пробвате тенис маратонки вечер, когато краката ви са леко подути от натоварването през деня.

Не правете компромиси с качеството на маратонките, които си купувате.

Новите дишащи материи, различните уплътнения, осигуряващи защита на пръстите, различните видове подметки, подходящи за една или друга настилка – всички те са с решаващо значение за качеството на тренировките и удобството ви.

По-добре изчакайте, докато имате възможност да се сдобиете с наистина добър модел. Той със сигурност ще е по-издръжлив. Ще го ползвате по-дълго и ще се чувствате удобно и сигурно. Тогава и желанието ви да спортувате ще се увеличи.

Блондинка, дългокрака и красива, това са една малка част от прилагателните, които описват Мария Шарапова – бляскавото момиче на Русия! Много критиция бяха на мнение, че тя няма да е в състояние да се докаже на корта, защото е прекалено красива, както стана с Анна Курникова. Шарапова обаче ги опроверга като стана шампион на “Уимбълдън” през 2004 и играч номер едно в света през 2005. Само на 18 години, тя се превърна в най-високоплатената спортистка в света, печелеща по 25 милиона долара годишно!

Мария Шарапова е родена на 19 април 1987 година в малкото сибирско градче Няган, където нейните родители се местят от Беларус след аварията в Чернобил. През 1989 семейството решава отново да се премести, този път в малкия черноморски град Сочи.
Единствено дете, Мария е окуражавана от родителите си, да опита всичко, от танци и музика до атлетика. Тя открива тениса след четвъртия си рожден ден, когато приятел на семейството, бащата на Евгени Кафелников, и подарява една стара ракета на сина си Dunlop. Жребият е хвърлен.
Неин първи треньор става Юри Юдкин, който вижда малката Мария, с ракета в ръка, на тренировка на баща и, голям любител на тениса. “Идваше като малка и си държеше една чантичка на връв – спомня си треньорът. – А в чантичката – играчки… Но веднъж я видях как тихичко взе втората ракета на баща си и я понесе към стената. Там почна да удря топката леко, но много правилно. Реших да се заема с нея.”

На шест участва в демонстративен мач в Москва, на който присъства тенис легендата Мартина Навратилова. Малко по-късно заминава с баща си за Америка, за да тренира в престижната тенис академия на Ник Болетиери във Флорида, по препоръка на самата Навратилова. В Америка, треньор на Мария става Робърт Лансдорп, тренирал други тенис величия като Пийт Сампрас, Линдзи Девънпорт и Трейси Остин. “В академията ми беше много трудно – спомня си Мария. – Момичетата, с които бях в една стая, ме унижаваха жестоко. Ако не си оправиш леглото пък, цял ден след това трябваше да гониш топките. Но съм доволна, защото се научих на ред.”
Шарапова определя преместването на семейството в САЩ като голяма саможертва от страна на родителите си. “Дойдох в САЩ първо с баща си и не видях мама две години, защото тя не успя да получи виза. Татко имаше 700 долара в джоба си и двамата не знаехме английски. Кацнахме на летището в Маями, бях на седем години. Не си спомням добре, но мисля, че взехме автобус и тръгнахме към Болетиери. Пристигнахме там към 12 през нощта. По някакъв начин, не знам как точно, останахме в хотел. На следващата сутрин отидохме в академията. Така започнах”, разказва Мария. Тя никога не е посещавала детска градина и никога не е ходила на училище. За нея се грижи майка и. Шарапова учи по хотелите и самолетите. Тя носи със себе си избрани страници от учебници, които майка и изрязва.
През април на 2000 г., само една седмица, преди 13-ия си рожден ден, Мария побеждава Мириам Казанова във фантастичен мач, и печели титлата на престижния турнир за младежи Eddie Herr International Junior Tournament.
Започват да я сравняват с великата Моника Селеш. Въпреки, че техния стил на игра е напълно различен, Мария показва същата решителност и целеустременост на корта.

В турнири, провеждани под егидата на Международната тенис асоциация, Мария прави своя дебют през 2001-а в Сарасота.
През януари 2002 г. Мария става най-младият финалист в Откритото първенство на Австралия за юноши.
Пробивът на Мария Шарапова е през сезона 2003-а, когато печели два турнира – в Токио и Квебек, за да завърши под №32 в класацията на WTA.
Едва 16 годишната Мария е обявена за дебютант на годината на Женската тенис асоциация.
От тогава кариерата на русокосата рускиня е във възход.
През 2004 Мария става третата най-млада носителка на титлата от “Уимбълдън” (след Лоти Дод и Мартина Хингис). По пътя си към победата тя побеждава Ай Сугияма на четвъртфинал, Линдзи Дейвънпорт на полуфинал и на 3 юли 2004, на финала, красивата Мария печели трофея срещу двукратната носителка на титлата Серина Уилямс. Така Шарапова от млада переспективна тенисистка се превръща в нова звезда на световния тенис и става първата рускиня носителка на титла от “Уимбълдън”.

В периода юни 2004 до полуфинала на “Уимбълдън” през 2005 има 22 спечелени мача на тревна настилка, включително титлите от Бирмингам и Уимбълдън. На полуфинала на Откритото първенство на Австралия 2005, губи от Серина Уилямс. Достига до полуфинал на “Уимбълдън” без да загуби сет, но е спряна от Винъс Уилямс. С блестящата си игра през сезона, Мария получава билет за финалния турнир на годината в Лос Анджелис. Надиграва други три рускини, Кузнецова, Звонарьова и Анастасия Мискина и се класира за финала на престижния турнир. Както на “Уимбълдън” за голямата награда Мария трябва да се бори със Серина Уилямс. В трудна и оспорвана битка с доста по-опитната Серина, Мария Шарапова отново триумфира и печели титлата Световен шампион за 2004!

Мария Шарапова и Роджър Федерер позират на “Уимбълдън” на Шампионската вечеря в хотел “Савой”, 4 юли 2004 г. в Лондон. Снимка: Clive Brunskill/Getty Images

Мария Шарапова оглавява световната ранглиста на 22 август 2005 г., но поради контузия се задържа там за кратко – само една седмица, когато Линдзи Дейвънпорт я измества. Става номер едно отново, въпреки загубата на полуфиналите на Откритото първенство на САЩ от Мери Пиърс. Водачка е за шест седмици, след това отново е детронирана от Дейвънпорт. От 17 изиграни турнира след US Open 2004 тя печели шест, два пъти стига до финал, шест пъти до полуфинал и три пъти до четвъртфинал. Мария става 15-тата жена в тениса (след 1975 г.), която успява да оглави женската класация, както и първата рускиня в почетния списък.

През 2005-а, в качеството си на първа ракета в света, Мария отлита за Москва, за да играе за пръв път в турнира за “Купата на Кремъл”. Това посещение предизвиква огромен интерес сред журналистите и обществеността. На пресконференция, президентът на Руската федерация по тенис Шамил Тарпишев, тържествено връчва на Шарапова Купата на Русия за най-добър руски тенисист за 2004-2005 и титлата “Заслужил майстор на спорта на Русия”. За съжаление мечтата и да се хареса на феновете в Москва, не се сбърдва. Още в първия мач, съперницата и Анна-Лена Грьонефелд получава контузия в глезена и напуска корта (заради тази контузия губят служебно като двойка с Маги Малеева). Втория мач, срещу Дарина Сафина започваз успешно, но в крайна сметка Маша губи в три сета.

Сезонът на 2006-а определено не е най-добрият за Мария. Тежката травма в рамото хвърля съмнения върху участието и в първия за годината турнир от Големия Шлем. Въпреки това, тя решава да играе на Откритото първенство на Австралия в Мелбърн, където в успорван трисетов мач на финала е победена от Жюстин Енен-Арден.
Маша печели първата си титла за годината и единадесета в кариерата на Пасифик Лайф Оупън в Индиан Уелс, Калифорния. По пътя към финала, Мария получава реванш за поражението си в Токио от Мартина Хигинс, а на финалния мач побеждава Елена Дементриева. Шарапова и тогавашната номер 4 в света – Елена Дементиева са първите рускини, които достигат до финала му. Веднага след това повтаря миналогодишния си резултат на турнира в Маями – достига до финал. Прекрасната игра на Светлана Кузнецова и натрупаната умора на Мария не и позволяват да грабне втора поредна титла и тя остава на второ място. Отличното и представяне на пролетния турнир в САЩ, се допълва и от успехи извън корта – Мария получава наградата на седмичника US Weekly за най-стилно облечен спортист.
За съжаление, нова травма нарушава графика и. По препоръка на лекарите тя е принудена да пропусне почти всички турнири до “Ролан Гарос”. Недоброто и здравословно състояние и попречва да се представи на ниво във Франция и в много драматичен мач тя е елиминирана в четвъртия кръг от Дарина Сафина.
Дългоочаквания сезон на трева също не започва оптимистично. На турнира в Бирмингам тя губи полуфинала от американката Джамеа Джексън. На “Уимбълдън”, както и предходната година, достига до полуфинал, където в трисетов мач отстъпва на бъдещата носителка на титлата Амели Моресмо.
Месец след “Уимбълдън”, Мария печели втората си титла за 2006 на турнира Acura Classic в Сан Диего. Побеждава за първи път от пет срещи Ким Клайстърс и завоюва своята 12-та поред титла в кариерата си.

Мария Шарапова – US Open 2006 Снимка: Manny Millan

Маша започва US Open, последния турнир от Големия Шлем като трета в световната ранглиста. По пътя си към финала тя печели важна победа срещу тогавашната №1 Амели Моресмо. На финала среща Жюстин Енен-Арден. Демонстрирайки отлични умения и шампионска увереност побеждава и така печели втората си титла от турнир от Големия шлем.

На Откритото първенство на Австралия 2007 в първия кръг побеждава Камий Пин при температура надвишаваща 50 градуса на корта. В четвъртия кръг надиграва и Вера Звонарьова. На четвъртфинала детронира Анна Чакветадзе, но финала губи от Серина Уилямс.

След мача, тя благодари за подкрепата: “Искам да благодаря на всички. Спомням си преди 4-5 години, когато играех при девойките, гледах финала при жените и мечтаех да бъда на мястото на финалистките. Ето сега съм тук и искам да благодаря за подкрепата на феновете, на баща си, моя треньор и на всички запалянковци от Русия. Надявам се някой ден отново да държа тук големия трофей”, каза красивата Маша. Това е първи загубен финал в турнир от Големия шлем за Мария Шарапова.

Следващата година започва повече от обещаващо. Мария става шампионка на Откритото първенство на Австралия без да загуби нито един сет през целия турнир, като на финала побеждава Ана Иванович. Това е третата титла от турнир от Големия шлем за русокосата дива.
Заради болките в рамото, Мария е принудена предсрочно да завърши сезона и пропуска почти десет месеца в опит да се възстанови от проблема, който я измъчва.
Тя се завръща като №126 през май 2009 година, но бързо се приближи отново до топ 10.
На Откритото първенство на САЩ победи Цвети Пиронкова в първия кръг. “Играх срещу съперник, който е непредвидим, но просто българката днес не успя да хване ритъма на мача. За мене това е много важна победа, защото на Голям шлем първият мач е изключително важен”, коментира рускинята след мача.

Въпреки тези неудачи Шарапова все още е търсено лице от рекламодатели и фенове. Тя участва в куп реклами, сред които такива на Nike, Prince, Canon и много други. Само договорът и със спортния гигант Nike, подписан през 2010-а и гарантира приход от 70 милиона в следващите осем години!
Освен че има дълъг списък от спонсори, Мария Шарапова е включена в много елитни класации – 50-те най-красиви хора в света на списание “Пийпъл”, най-богатите атлети на списание “Форбс”, 20-те младежи, които ще променят света на списание “Тийн пийпъл”, най-богатите 100 спортисти в света, 21 атлети за ХХІ век, а тази година е обявена за най-красивата и сексапилна спортистка в света според класация на френското електронно издание ”Линтернот”.

Мария Шарапова и Ана Иванович позират след финала на Australian Open в Мелбърн Парк на 26 януари 2008 г. в Мелбърн, Австралия. Снимка: Clive Brunskill/Getty Images

Мария Шарапова е посланик на добра воля към Организацията на Обединените нации от февруари 2007 г. и има собствена фондация, която подпомага децата в този регион. До момента тя е дарила около 750 хиляди долара по програма за хуманитарна помощ, която осигурява спортни занимания за младите хора в засегнати от ядрената катастрофа райони.
“Днес отбелязваме един тъжен юбилей. Но трябва да сме наясно, че това също така е момент на надежда и че правим всичко възможно за по-доброто бъдеще на всички онези, чиито живот е бил засегнат от тази трагедия. Мислите ми са с японския народ, който също е изправен пред ядрена трагедия”, каза в официално изявление Шарапова през април тази година, когато се навършиха 25 години от най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството.
По този повод Шарапова обяви, че ще се присъедини към Каролин Вознячки в Япония през септември, за да вземат участие в благотворителни събития за жертвите на опустошителното земетресение и цунами, което удари страната през март. Тя ще играе на международния турнир Pan Pacific Open, който ще се проведе в Токио. Заедно с тазгодишната шампионка от “Ролан Гарос” Ли На, ще се срещат с децата от префектура Фукушима, където на атомната електроцентрала, претърпя огромен срив след бедствието.

През тази година Мария Шарапова достигна до така мечтания финал на “Уимбълдън” за втори път, седем години след като вдигна престижния трофей. След изключително драматичен мач изпълнен с много обрати, Шарапова не успя да надделее над младата чехкиня Петра Квитова. “Квитова се представи наистина блестящо. Тя има огромен потенциал да отиде още по-далеч и да постигне повече, ако продължи да играе така и поддържа нивото си. Тя има прекрасна игра”, коментира Шарапова.

Мария Шарапова и Петра Квитова след финалния мач на Уимбълдън, 2 юли 2011, Лондон Снимка: Julian Finney/Getty Images

Любопитното е, че до момента в кариерата си Шарапова има изиграни 4 финала в турнири от Големия шлем, като е спечелила 3 от тях. Единствената и загуба на подобен финал е от Серина Уилямс на Australian Open 2007.

Ще добави ли сексапилната рускиня в колекцията си четвъртия липсващ трофей от Големия шлем остава само да гадаем. След отпадането и на полуфинала от Ли На на тазгодишното издание на “Ролан Гарос”, ще трябва да почакаме до догодина.

Друга голяма мечта на хубавицата е да участва на Олимпиада – ”Това е моя детска мечта. Затова е един от приоритетите ми от доста дълго време”. За съжаление пропусна Олимпийските игри в Пекин през 2008 поради контузия. Стискаме палци на Маша да успее и да грабне златния медал на следващата Олимпиада в Лондон 2012.

Серина Уилямс, актьора Брадли Купър, Мария Шарапова, Сами Ахмад, Джон Макенроу и Роджър Федерер на Nike Tennis Primetime Knockout, 25 август 2010 г. в Ню Йорк. Снимка: Bryan Bedder/Getty Images

Тагове: Мария Шарапова, тенис, Уимбълдън

Когато става въпрос за секс символ в женските спортове, първото име, което ни идва наум е Анна Курникова. Тя сензация в края на 90те. С чаровната усмивка и дългата до кръста руса коса, безспорно Анна е една от най-известните тенисистки в света. Никоя друга не е била по-секси облечена в тенис екип. Руската красавица притежава невероятен магнетизъм – феновете се тълпят да я гледат, трибуните се пръскат по шевовете, всички искат да се насладят на нейната обаятелна красота и сексапил.

Анна Сергеевна Курникова е родена на 7 юни, 1981 г. в столицата на Русия – Москва. Тя получава първата си тенис ракета като новогодишен подарък през 1986-а, когато е само на 5 години. През следващата година става член на тенис клуб “Спартак” с треньорка Лариса Преображенская, а няколко години по-късно, подписва договор и заминава да тренира в тенис школата на Ник Болетиери (Nick Bollettieri) във Флорида като стипендиант.

На 14 тя печели Европейското първенство за деца Italian Open. В края на същата година, Курникова е коронована с титлите ITF Junior Wolrd Champion и Junior European Champion под 18 години.

Дебютът на Анна Курникова в професионалния тенис е през 1995 г. в Москва, където става най-младата тенисистка участвала и спечелила мач от Fed Cup.
В първия си мач за Големия Шлем, достига до четвъртия кръг на US Open през 1996-а, но е отстранена от Щефи Граф. След този турнир тя вече е в Топ 100 и е обявена за Дебютант на годината от Женската тенис организация (WTA). Само на 15, Курникова вече е звезда, публиката е влюбена в русата тенисистка с вид на филмова звезда.

Най-високото и класиране поединично е под №8 през ноември 2000 г. Въпреки, че не успява да спечели титла, тя играе на четири финала:

➤ 1998 г.- Маями (загуба от Винъс Уилямс)

➤ 1999 г.- Хилтън Хед Айлънд (загуба от Мартина Хингис)

➤ 2000 г.- Москва (загуба от Мартина Хингис)

➤ 2002 г.- Шанхай (загуба от Анна Смашнова)

По-значителните успехи на Курникова са свързани с победи на двойки, където достига до №1 в ранг листата през ноември 1999 г. Два пъти печели Откритото първенство на Австралия (Australian Open), през 1999 и 2002 г., и двата пъти в тандем с Мартина Хингис.

Анна Курникова и Мартина Хингис с трофея от Australian Open 1999 г. – Снимка: Clive Brunskill/Getty Images

През 2003 г. Анна Курникова приключва професионалната си кариера, но за щастие остава в светлината на прожекторите за радост на феновете си. С времето тя се превърна в глобална знаменитост от световна величина и обект на обожанието на милиони хора.
Анна не е изоставила напълно тениса, но изявите и на корта са свързани предимно с благотворителност. В края на 2004, тя участва в три благотворителни турнира, организирани от Елтън Джон, Серена Уилямс и Анди Родик. През Януари 2005 взима участие в турнир за двойки в помощ на пострадалите от цунамито в Индийския океан с Джон Макенроу, Анди Родик и Крис Евърт.

Списанието “Пийпъл” я поставя в своята класация за 50-те най-красиви личности в света четири пъти, номинирана е за “най-горещата жена спортистка” и заедно с Енрике Иглесиас за “най-горещата двойка”. През 2002 г. читателите на списание FHM я поставят на първо място сред 100-те най-секси жени в света.
През всичките тези години, Курникова е магнит за фотографите. Нейните снимки са сред най-популярните и се разглеждат от милиони. Неин ухажор кръсти световноизвестен вирус в найна чест и предизвика хаос в интернет пространството през 2001 г. Личният и живот се следи изкъсо от пресата. Слухът за таен брак с певецът Енрике Иглесиас стана повод за много коментари за относно неговата валидност и реалност.

Анна Курникова с Мартина Хингис по време на Wimbledon Lawn Tennis Championships, 29 юни 2010. Снимка: Clive Brunskill/Getty Images

Девин Бритън, Чанда Рубин, Лизел Хубер, Линдзи Дейвънпорт, Анди Родик, Били Джийн Кинг, Сър Елтън Джон, Серина Уилямс, Анна Курникова, Томи Хаас, Жан-Мишел Гамбил по време на благотворителен турнир в помощ на болните от СПИН, Декември 2009. Снимка: Skip Bolen/Getty Images

Определението “легендарна” приляга абсолютно точно на Щефи Граф. След края на блестящата и кариера все още никой не може да се докосне до безбройните успехи на германката, до обаянието и, омайващо публиката по кортовете на всички континенти. Щефи направи толкова много за тениса, че с право мнозина я посочват като най-голямата в този спорт за всички времена – Кралицата на корта Щефи Граф.

В невероятната си кариера на корта, тя е спечелила впечатляващите 107 сингъл титли!
Единствената тенисистка, печелила всеки един турнир от Големия Шлем поне четири пъти и носителка на “Златен Шлем” – печели всичките четири престижни турнира на в една календарна година и златен медал от Олимпийските игри в Сеул.

Щефи Граф е родена на 14 юни 1969 година в Манхейм, Германия. В света на тениса я въвежда баща и едва 3 годишна, две години по-късно, когато е само на 5 участва в първия си турнир, а на 13 вече е европейска шампионка за девойки.
Първи стъпки в професионалния тенис, Граф прави през октомври 1982 г. на турнир в Щутгарт и влиза в световната ранг листа за жени под №124, малко след като е навършила 13 години. През следващите години стремително се изкачва в Световния ранкинг. За нейни най-силни качества още тогава специалистите сочат силния форхенд заради който си спечелва прозвището “Госпожица Форхенд”, отличното придвижване по корта и стабилната психика с които нерядко обръща мача в своя полза.

Първият си WTA турнир, Граф печели през април 1986 г., побеждавайки Крис Евърт за пръв път, на финала на Family Circle Cup в Хилтън Хед Айлънд. Интересен факт е, че Щефи няма загуба от Евърт, печели срещу нея седем пъти през следващите три години и половина.

Големият пробив за Щефи е през 1987-а. Губи само два от 75 мача, печели единадесет турнира, печели за първи път турнир от Големия шлем – Ролан Гарос, и поема ръководството на световната ранг листа.
На 17 август 1987-а година Граф става №1 в световната ранг листа и се класира на тази позиция за рекордните 377 седмици! Това постижение е ненадминато и до днес.

“Златната” за Щефи безспорно е 1988-а година. Тя стартира, като печели Откритото първенство на Австралия (Australian Open) с победа над Крис Евърт. На “Ролан Гарос” (French Open), надиграва Наташа Зверева с 6:0, 6:0 на финал. Това е първият двоен бейгъл във финал от Големия Шлем от 1911 г. насам. Следва триумф на “Уимбълдън” срещу печелилата шест поредни титли Мартина Навратилова. В интервю за списание “Тенис”, Граф казва “Най-трудният ми противник беше Мартина Навратилова. Тревните кортове бяха необичайна настилка за мен и на “Уимбълдън” Мартина беше много мощен противник”. На финала на Откритото първенство на САЩ (US Open), Граф побеждава Габриела Сабатини, за да спечели четвъртата си поредна титла от Големия Шлем в една година, подвиг извършван преди това от само две други жени, Морийн Конъли Бринкер през 1953 г. и Маргарет Корт-Смит през 1970 г. Черешката на тортата е златния медал на Олимпийските игри в Сеул, с който деветнайсет годишната Щефи Граф става единствената тенисистка в историята спечелила “Златен Шлем”.

През следващата година, печели рекордните 14 титли! Три от тях са в турнири от Големия Шлем – Australian Open, Wimbledon и US Open, но на “Ролан Гарос” пада от Аранча Санчес-Викарио. От 88 мача за годината има 86 победи и само 2 загуби.

Може би най-драматичната за Щефи е 1993 година. На турнира в Хамбург психично болният Гюнтер Пархе наръгва с нож Моника Селеш в гърба на четвъртфинала срещу Магдалена Малеева, за да се върне Граф на върха в световната ранг листа. Съдът освобождава Пархе с мотиви за психически отклонения.
По-късно избухва скандалът около аферата за укрити от баща и данъци. През този период Щефи почти отсъства от големите международни състезания.
Последните няколко години от кариерата на Щефи са белязани от множество контузии. Травма в коляното я изважда от тениса за близо година.

През 1998-а побеждава Натали Тозиа на турнира Sparkassen Cup в Лайпциг едва възстановила се след операция на китката, и печели 105-тата титла в кариерата си. На “Ролан Гарос” ’99, Граф побеждава изненадващо на финала новоизгрялата звезда Мартина Хингис, за да спечели 22-я си и последен трофей от Големия Шлем. За самата Щефи Граф това е особен, знаменателен успех. След мача тя коментира: “Мисля, че това беше най-трудната и мъчително извоювана победа в моята кариера. Разбира се, всяка победа има своята стойност, но тази за мен е номер едно в момента”.
Щефи Граф става първия играч в Опън ерата, победил в един и същ турнир от Големия Шлем първите три в световната ранг листа – на четвъртфинал №2 Линдзи Дейвънпорт, на полуфинал №3 Моника Селеш и на финала №1 Мартина Хингис.
През август същата година, Граф обявява оттеглянето си от професионалния тенис след повече от десетилетие доминация на корта, но остава в историята на аристократичния спорт като неговата най-голяма шампионка.
Били Джийн Кинг казва за нея: “Щефи определено е най-великата жена в тениса на всички времена”.

Списъкът с успехите на Граф е доста дълъг: 22 титли от Големия Шлем (4 от Откритото първенство на Австралия, 6 от “Ролан Гарос”, 7 от Уимбълдън и 5 от US Оупън). Общо 377 седмици лидерка на световната ранг листа, 186 от които поредни. По време на 17 годишната си кариера е завършвала годината като №1 осем пъти. Има спечелени 107 сингъл титли, което я нарежда под №3 на всички времена в класацията на WTA, след Мартина Навратилова (167) и Крис Евърт (154).

През октомври 2001 година, Щефи сключва брак с друга звезда на тениса – Андре Агаси. На скромна церемония в Лас Вегас двамата си казват “да”, а четири дни по-късно се ражда първото им дете Джейдън Гил. Двойката има и дъщеричка Джаз Ел, родена на 3 Октомври 2003.

На 12 юли 2004 г., Щефи Граф получи специално признание, приета е в Международната тенис зала на славата. В трогателна реч, по време на церемонията, съпругът и – Андре Агаси казва: “Докато се опитвах да намеря думи, достойни да опишат човекът, променил животът ми, осъзнах, че няма думи, които да са достатъчно истински, достатъчно красноречиви, за да опишат чувствата ми, за да опишат сърцето и душата на жената, която обичам – Щефани”
Днес Щефи Граф е зряла, щастлива съпруга и майка, и се наслаждава на ежедневието на семейния живот, но не се е отдалечила напълно от тениса. Участва в благотворителни мачове и различни спортни мероприятия. Управлява благотворителната си фондация “Children For Tomorrow”, която създаде преди повече от десет години в подкрепа на деца по целия свят, преживели физически и психични травми.

Линдзи Дейвънпорт, Щефи Граф, Жюстин Енен, Мартина Навратилова и главния изпълнителен директор на Oracle Лари Елисън на Hit for Haiti, по време на BNP Paribas Open на 12 март, 2010 в Индиън Уелс, Калифорния, 11 март, 2010 – Снимка: Кеворк Джансензян / Getty Images

Линдзи Дейвънпорт, Щефи Граф, главният изпълнителен директор на Oracle Лари Елисън, Пийт Сампрас, Роджър Федерер, Мартина Навратилова, Андре Агаси и Рафаел Надал, позират след Hit of Haiti, благотворително събитие на 12 март по време на BNP Paribas Open, 2010 г. в Индиън Уелс, Калифорния, 11 март, 2010 – Снимка:Кеворк Джансензян/Getty Images

Бог е надарил тази велика звезда на тениса не само с изключителен талант, но и с красота.
Още през далечната 1971 на US Open, въпреки че не печели, Крис Евърт завладява сърцата на американците и става най-младият играч достигал до полуфинал на US Open на крехката възраст от 16 години. Евърт печели първия си турнир от Големия Шлем и става №1 в класацията четири години по-късно, през 1975 г. Тази обаятелна жена е от пионерите, издигнали женския тенис до ново измерение.

Крис Евърт (Christine Marie “Chris” Evert) е родена на 21 декември 1954 година във Форт Лодърдейл, Флорида.
Израстнала в спортно семейство, малката Криси прави първите си тренировки по тенис едва пет годишна под ръководството на баща си Джими Евърт, който е професионален треньор.
През 1969 г. списанието “Спортс Илюстрейтид” я обявява за № 1 сред 14-годишните момичета. “Бях много, много срамежлива като малка. Криех се от хората, но тенисът ми помогна да се разкрия пред света”, признава години по-късно вече порасналото момиче.
Дебюта си на турнир от Големия Шлем, Крис Евърт прави през 1971 г. на US Open, където губи на полуфинал от бъдещата шампионка Били Джийн Кинг. През годините тя има 101 победи на този турнир. Цели 8 пъти Крис Евърт става шампионка на Fed Cup.
През 1974 г. Евърт печели първите си две титли от Шлема – “Ролан Гарос” и “Уимбълдън”. Уникален факт в нейната кариера е, че тя спечели поне един турнир за Шлема 13 поредни години от 1974 до 1986 г.

Спортната кариера на Крис Евърт е белязана от велико съперничество с Мартина Навратилова. Макар и добри приятели извън корта, техните ожесточени битки са запомнени като едини от най-великите в историята на тениса.
Тяхното съперничество датира от 1978, когато е първия голям финал на Уимбълдън между двете е през 1978 г., когато Крис вече е два пъти шампионка (през 1974 г. и 1976 г.). Навратилова печели този финал, а общо за 8 години двете се срещат в двубой за титлата 5 пъти. За загубата през 1978 г. Крис си спомня: “Тогава изживявах любовта си с Джон Лойд и не бях сто процента съсредоточена в тениса. Играех финал, а не мислех изцяло за него”.
На следващата година Крис, вече като Евърт-Лойд, отново играе финал срещу Мартина и отново губи. През 1980 г. двете играят на полуфинала. Крис бие Навратилова, която по това време е №1 в ранглистата , но на финала загуби от австралийката Ивон Гулагонг.
През 1984 г. Крис отново губи финал от Навратилова. През 1985 г., във фантастичен двубой между най-добрите тенисистки, титлата за пореден отива при Мартина.
“Когато играех срещу Крис, аз знаех, че това е най-важният мач в живота ми, – спомня си Навратилова. – Никога не ми е било лесно срещу нея. Тя като че ли играеше все по-добре”. За тези паметни двубои Пит Сампрас казва: “Мачовете между Евърт и Навратилова бяха върхът на женския тенис”.
За периода 1973 до 1988 г., Крис и Мартина са изиграли 80 мача помежду си! Двете си разменят №1 в класацията 17 пъти. Дванайсет последователни години (1975 до 1986 г.) или едната или другата завършва сезона под №1.
Крис Евърт има няколко мача срещу Мануела Малеева. През ’84 в Перуджа на Italian Open, Мануела побеждава Крис с 6-3, 6-3 и става едва седмата в света тенисистка, победила фамозната американка на клей.
На Ролан Гарос ’84 на четвъртфинал Крис Евърт играе срещу Мануела Малеева. Най-големият спортен ежедневник в света “Екип”, пише: “Кралицата Евърт
играеше срещу своя огледален образ и бе вцепенена от страх… Българката поведе с 6-3 и 2-1 и пропусна 6 топки за пробив. Евърт измъкна мача, размина се с “историческа катастрофа”.
В Токио, през 1987 г. Мануела побеждава Крис Евърт на полуфинал със 7-5 в тайбрека на третия сет. Същата година на финал в Женева, Крис Евърт побеждава Мануела Малеева в три сета. В мач за Fed Cup (Ванкувър, 1987 г.), Мануела отново е победена от Крис в изключително равностоен двубой. България става 3-та в света.

Крис Евърт се оттегля от професионалния тенис през 1989 година. Последния и мач като професионален играч завършва с победа над Кончита Мартинес на финал за Fed Cup.
В кариерата си Крис Евърт регистрира общо 1309 победи и само 146 загуби.
Печели най-малко един турнир от Големия Шлем на сингъл всяка година в продължение на 13 последователни години, от 1974 до 1986 г. Има 18 сингъл титли от Големия Шлем (след Маргарет Корт -24, Щефи Граф – 22 и Хелън Уилс Мууди – 19) – шест от US Open, три от “Уимбълдън”, седем от “Ролан Гарос” и две от Откритото първенство на Австралия. Достига до финал 34 и до полуфинал 52 пъти от общо 56 турнира за Шлема в които участва.

В периода септември 1971 г. (дебюта и на Откритото първенство на САЩ) и юни 1983 г. Евърт достига най-малко до полуфинал на 34 турнира от Големия Шлем. Това е един несравним рекорд на последователност в най-големите турнири в света. Серията приключва през 1983 на “Уимбълдън”, когато “Ол Ингланд Клъб” е отхвърлил искането на Евърт да отложи мача си с Кати Джордан, за да се възстанови от хранително отравяне. Това поражение слага край на опитите и да притежава всичките четири титли от Големия шлем едновременно.
Един месец след оттеглянето си, Крис Евърт е отново на корта, този път като домакин на първия ежегоден благотворителен турнир Chris Evert Pro-Celebrity Tennis Classic.
Крис Евърт заедно с брат си Джон и баща си Джими Евърт откриват „Тенис академия Евърт“ през 1996 г. в Бока Рейтън, Флорида.

В личен план…
Крис среща първата си любов на корта. Връзката й с тенисиста Джими Конърс започва на “Уимбълдън” през 1972. Две години по-късно романът им е в разгара си и те са на върха на щастието в Лондон, където играят смесени двойки. “Това бе най-щастливият ми период, защото бях влюбена за първи път” – спомня си Крис. Те се сгодяват, но до свадба така и не се стига.
През 1979 г., Крис казва “да” на тогавашния най-добър английски тенисист Джон Лойд. Като мисис Евърт-Лойд тя печели още 9 титли от Шлема. И въпреки че през 1987 се развеждат, двамата си остават приятели.

На 12 октомври 1991 г. Евърт ражда първия си син Александър-Джеймс от тогавашния си съпруг, двукратния олимпийски шампион в ски-алпийските дисциплини Анди Мил. С бебето пътува по големите турнири, но никой не може да я изкуши да се върне на корта като професионалист. След това ражда Никлъс-Джоузеф (1994 г.) и Колтън-Джек (1996 г.).
През 2006, след 18 години брачен живот, Крис Евърт обявява развода си.
През 2008 става съпруга на голф звездата Грег Норман. Двамата сключват брак на пищна церемония на Бахамските острови, но само 15 месеца след това анонсират раздялата си. “Ще запазим приятелските си отношения и ще се подкрепяме взаимно, когато е нужно”, гласи официалното изявление на двойката.

Рекордите на Крис Евърт:
➤ Първата тенисистка с 1000 победи на сингъл (1309 победи и 146 загуби).
➤ Нейните 90% на победи спрямо загуби (1309/146) е абсолютен рекорд в женския тенис.
➤ Има 125 поредни спечелени мача на клей, това е най-дългата серия на една настилка (от Август 1973 до Май 1979 г.).
➤ Поставя рекорд от 55 последователни победи през 1974 г., 10 години по-късно Навратилова надминава това постижение със 74.
➤ № 2 е във вечната ранглиста със 157 турнирни победи. Пред нея е само Мартина Навратилова със 167.
➤ Първата жена спечелила $1 милион от тениса.
➤ Четири пъти е избирана за спортистка на годината от Асошиейтед прес.

Крис Евърт и Мартина Навратилова на премиерата на документалния филм “Unmatched” , 26 август 2010 г. в Ню Йорк. Снимка: Джейсън Кемпин / Getty Images

Тенис екипировка от www.sportenmagazin.net

Списъкът от награди и отличия на Крис Евърт е почти толкова дълъг, колкото този със спортните и постижения. Три пъти получава наградата на Женската тенис асоциация – Спортист на годината. Печели приза “Най-великата жена атлет на последните 25 години”. Удостоена с Flo Hyman Award през февруари 1990 г. от президента Буш, в чест на нейния принос към спорта. Обявена е за една от “Деветте Жени на Годината” от списание Glamour, заради нейната всеотдайност към социални каузи. Galmour отбелязва : “Вместо да лежи на старите лаври от тениса, тя предприе стъпки, за да промени живота на бременните жени във Флорида, стартирайки нейната “Healthy Start” програма, която помага на бебетата зависими от кокайн и информира майките за опасностите свързани с употребата на наркотици”. През 1995 година е приета за члена на Международната тенис зала на славата (International Tennis Hall of Fame) и много много други.
Почти цяло десетилетие, Крис Евърт играе с дървена ракета Wilson. През 1976 Wilson пускат в продажба ракета с автограф на Евърт – Wilson Chris Evert Autograph. През ’84 тя сменя дървената ракетата с Wilson Pro Staff 6.0 Mid, и играе с нея до края на кариерата си през 1989 година. Със същия модел са играли и Пийт Сампрас, Джими Конърс, Джим Къриър, Мери Пиърс. И днес, на корта ли е, Крис Евърт може да бъде видяна с ракета Wilson в ръка.
Любопитен факт е, че Крис Евърт е последната жена, спечелила турнира US Open с дървена ракета през 1982 г., а последният мъж е Джон Макенроу (Dunlop Maxply) през 1981 г. Последния турнир от Големия Шлем, печелен с дървена ракета е “Ролан Гарос” 1983 г. Крис Евърт е шампион при жените, а при мъжете – Яник Ноа (Le Coq Sportif Concept 3 Oversize).

Ким Клайстерс, Крис Евърт, Мартина Навратилова и Вера Звонарьова позират преди сингъл финала на US Open, Септември 2010, Ню Йорк. Снимка: Ник Лахам /Getty Images

Надарена с външн вид на филмова звезда и огромен афинитет към тениса, Габриела Сабатини е една от най-вълнуващите тенисистки на корта. Играеща главно от крайната линия, със забележително красив бекхенд, Сабатини добави дълбочина и разнобразие в играта си в по-късните етапи на кариерата си, научавайки се да атакува по често и демонстрирайки изключителни улавяния при мрежата. Член на топ 10 цяло десетилетие (от 1986 до 1995), тя реализира пълния си потенция през 1990 на US Open, срещу Щефи Граф, и става първата аржентинка печелила престижния трофей. По-късно това е гореща тема за анализ, защото това е единствената сингъл титла на Сабатини от турнир от Големия шлем.

Габриела Сабатини е родена на 16 май 1970 година в Буенос Айрес. Започва да играе тенис едва шест годишна. Брат и Освалдо разказва по-късно в интервю за Пийпъл: “Тя ме помоли да и дам да играе. Дадох и една стара ракета и я изпратих да удря срещу стената. Беше само на шест, но веднага си пролича, че има талант”. Талантливата Габи е забелязана от треньора Даниел Фидалго и започва тренировки в тенис училището за деца River tennis school.
На 11 години печели шампионат за младежи в Каракас. Но преди това, вече е спечели много награди от национални турнири. На 14 печели “Ролан Гарос” за младежи и става №1 при младежите в световната ранг листа.

Професионалната си кариера Габриела Сабатини започва през януари 1985, още ненавършила 15 години. Същата година става най-младият играч, достигал до полуфинал на “Ролан Гарос”, където губи от великата Крис Евърт.
Играе първия си финал в турнир от Големия шлем в Откритото първенство на САЩ 1988 г., но губи срещу Щефи Граф. Няколко седмици по-късно, става сребърен медалист на Олимпийските игри в Сеул, победена отново от Щефи Граф.
Интересен факт е, че за 11 години в професионалния тенис, тя така и не достига до №1. Най високата позиция, която заема е №3 през ’89.
На 8 септември, 1990 г. побеждава тогавашната № 1 в света Щефи Граф в два сета, с 6-2, 7-6 (7-4) на финала на Открито първенство на САЩ и печели първата си и единствена титла за Големия шлем.
За пореден път се сблъсква с Щефи Граф на финала на “Уимбълдън” през 1991 г., където германката надделява с 6-4, 3-6, 8-6.

След спечелени пет титли през 1992 г., Габи не успява да спечели нито една през 1993. На “Ролан Гарос”, води Мери Джо Фернандес с 6-1, 5-1, но в крайна сметка губи мача. Това е най-дългия мач между жени от Големия шлем от Оупън ерата, продължил три часа и 36 минути. Сушата в кариерата и продължава и през 1994 г., но най-накрая приключва на Virginia Slims първенство, където бие Мартина Навратилова в първия кръг, за да да вземе титлата, побеждавайки Линдзи Дейвънпорт на финала.
През 1995 г. печели последната си титла в Сидни, където отново побеждава Линдзи Дейвънпорт.

Малко играчи са били толкова популярни с феновете си през годините, както Габи. Навсякъде, където тя играе, е съпровождана от армия лоялни привърженици, които я аплодират. Несъмнено външния вид е фактор, но тя е и съвършен професионалист на корта.
Въпреки, че Габи ще бъде запомнена най-вече със сингъл кариерата си, тя също е успешен играч на двойки. Печели 12 титли на двойки между 1985 и 1995 г. с различни партньори, в това число победа на “Уимбълдън” и три финала на “Ролан Гарос” с Щефи Граф. Други печеливши партньорства са с Мартина Навратилова, Дженифър Каприати, Хелена Сукова и Бренда Шулц-Маккарти. В Чикаго 1995 г. с Бренда, Габи сложи край на дълга суша, като спечели първата си титла на двойки от пет години.

Габриела Сабатини обявява оттеглянето си от професионалния тенис през Октомври 1996 г., след спечелени 27 сингъл титли и 12 на двойки.

През 1992 г. става първият спортист, с цвете кръстено с нейното име, огнена червено-оранжева роза е наречена Габриела Сабатини (“Gabriela Sabatini Rose”).
Класирана е сред 50те най-красиви хора през 1992 година от списание “Пийпъл”. Един от най-известните цитати на магнетичната аржентинка е “Когато загубя мач, аз знам, че губя на корта, а не в живота.”
След приключването на кариерата си, Габриела Сабатини се посвещава на бизнеса си с парфюми, които се продават успешно в целия свят.

Габриела Сабатини и Щефи Граф на церемонията по приемането и в Международата тенис зала на славата , 15 юли 2006, Нюпорт, САЩ

Десет години след като напуска корта, през юли 2006 г. Сабатини е приета за член на Международната тенис зала на славата (International Tennis Hall of Fame). “Това е най-голямата чест за един тенисист и ще бъде специален момент завинаги в живота ми”, казва Сабатини. Само още един аржентинец членува в престижната организация – Гийермо Вилас, приет през 1991 година.
 

Габриела Сабатини, Борис Бекер, комика Ото Валкер и Роберто Бланко по време на турнира Мастърс, през 2003 в Хамбург, Германия

Габриела Сабатини и Щефи Граф по време на благотворителен мач в Max Schemeling Halle – 25 септември 2004, Берлин, Германия (Снимка: Волфганг Кум)

Габриела Сабатини с олимпийския огън по време на обиколката на Буенос Айрес през 2008 г.